зона за мислещи хора

16-те хиляди калифорнийски деца на
Лелънд и Джейн
Станфорд

„Децата на Калифорния ще бъдат и наши деца“… Да, така казва една жена с извехтяла рокля, когато излиза със съпруга си от унизителната им среща с президента на Харвардския университет.

Но преди да прочетем колкото белетризираната, толкова и действителната история за раждането на един от най-авторитетните и рейтингови университети в САЩ и света – Стандфордският, нека да кажем няколко думи за този 128-годишен храм на науката.

Университетът „Леланд Станфорд-младши“, по-известен като Станфордския университет или просто Станфорд (Leland Stanford Junior University, Stanford University или Stanford) е частен американски университет в Станфорд, окръг Санта Клара, щата Калифорния. Официално отваря врати на 1 октомври 1891 г. Намира се на 60 км. югоизточно от Сан Франциско в Силициевата долина.

Университетът е основан от Лиланд Станфорд, калифорнийски железопътен магнат и политик през 1891 г. в чест на сина си, Лиланд Станфорд-младши, починал от коремен тиф два месеца преди 16-тия си рожден ден (14 май 1868 г. – 13 март 1884 г.).

Университетът изпитва финансови затруднения след смъртта на Станфорд старши през 1893 г. и след като много от кампусите били унищожени от земетресението в Сан Франциско през 1906 г. След Втората световна война Фредерик Терман (1900 – 1982), декан на Висшето училище по инженерство, възглавява работата по създаването на Стандфордския индустриален парк върху дадена под аренда земя на университета, за разполагането на високотехнологични компании. И това е началото на известната Силициева долина.

Студентите в университета са 16 430, академичният персонал – 2219, 17 – Нобеловите лауреати – част от университетската общност, административният персонал – 12 508. Кампусът е разположен на 880 дка и дава подслон и условия за развлечение и спортуване на 98% от учещите в университета.

Анализи.bg

Жената с извехтялата рокля и бедния костюм на господина с фамилия все още неизвестна на света

Един ден на Бостънската гара от влака слязла скромно облечена жена и заедно със съпруга си тръгнала към Харвардския университет, за да се срещнат с президента му. Те нямали уговорена среща.

Още от пръв поглед секретарят на президента разбира, че такива дълбоки провинциалисти нямат работа в Харвард и им казал:

– Президентът ни ще отсъства през целия ден.

– Ще го почакаме – бил отговорът на странната двойка.

Няколко часа секретарят търпеливо изчаква посетителите си с надеждата, че в някакъв момент те ще се разочароват и ще си тръгнат. Двойката обаче с поведението си успява да го убеди, че няма намерение да си тръгне и той, колкото и да не му се искало, все пак се решил да обезпокои президента.

– Може би ако им отделите минутка, те час по-скоро ще си тръгнат?

Когато посетителите влезли, президентът ги изгледал сурово и високомерно. Първа заговорила жената:

– Имахме син, който в продължение на една година учеше във вашия университет. Той обичаше това място и бе много щастлив да се намира тук. Но за съжаление, преди една година той внезапно почина. Мъжът ми и аз бихме искали да направим негов мемориал на територията на университета.

Президентът никак не се зарадвал на това – дори обратно, станал още по-раздразнителен.

– Госпожо, – казал той, – ние не можем да си позволим да поставяме статуи на всеки, който е учил в Харвард и е умрял. Ако го бяхме правили, това място щеше да прилича на гробище.

– В никакъв случай – побързала да възрази жената – ние не желаем да поставяме статуя, ние искаме да построим нов корпус за Харвард.

Президентът огледал карираната рокля на дамата, която отдавна била загубила цветовете си, бедния костюм на господина и възкликнал.

– Корпус? Имате ли представа, колко струва един такъв корпус? Че то всичките сгради на Харвард струват над седем милиона долара!

Жената цяла минута нищо не казвала. След това се обърнала към мъжа си и тихо промълвила:

– Толкова е евтино да се построи нов университет! Тогава защо да не си построим свой собствен университет? Тогава децата на Калифорния ще бъдат и наши деца…

Мъжът кимнал утвърдително.

Президентът на Харвард изглеждал объркан.

Мистър и мисис Станфорд станали и излезли от кабинета. В Калифорния, в Пало-Алто, те основават университет в памет на любимия си син: „Leland Stanford Junior University“.

Виж За дарителството, подаянието и щедростта

Все още няма коментари !

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Подобни