зона за мислещи хора

181 години от рождението на Васил Левски: БЕЗМЕРНИЯТ, БЕЗБРОДНИЯТ, БЕЗСМЪРТНИЯТ

„Левски обладаваше по нещичко от ентусиазма на Каблешкова, от твърдостта на Бенковски и от силата на Караджата. Но той имаше и друго, което отсъстваше у тях: непобедимо търпение и постоянство…”
„Син, верен народу си, син, който е презрял всички световни наслаждения, а се е посветил тялом и духом за свободата на своя народ…”
„Не обичаше лукса, но всякога биваше – макар и скромно – спретнато и прилично облечен. Без работа никога не стоеше, никога не се хвалеше…”

Думите, от когото и да са изречени, където и да са изречени, както и да са изречени – трудно могат да бъдат превърнати в мерки за безмерната същност на Васил Лев­ски. Мерките трудно могат да намерят брод в дълбинността и безбродността на вселената на Дякона. Бродовете трудно могат да намерят бряг, който да прилича на другия, или бряг, който да отрича другия; както житието: деловоденето на народните работи от Апостола, не могат да бъдат оприличавани или противопоставяни на което и да е друго житие и дело.

За своите велики съвременници, сепнати и удивени от неговия лъвски скок направо в бъдещето, Васил Иванов Кунчев е „честен, родолюбив и деятелен”, „нечут характер”, „идеален патриот”, „пъргав и смел, с бистър и разсъдлив ум”, „всякога весел”.

Към този най-пръв поглед към Левски литературата добави своите метафори; изкуството – своята перспектива, която невинаги съвпадаше с историческата; идейните спорове – хиперболите за Левски; легендите – наивно-сантименталната си тоналност; шумните версии – безгробието на Левски.

Сякаш Левски не остави в наследство великите си освободително-революционни и демократични идеи за цяла плеяда световни дейци на революцията и сякаш за него не се отнася силата на поетичното откровение:

„И виждаш: цялата земя не стига
едно сърце да погребеш!”

За българския народ Васил Левски е винаги жив, цял и монолитен – от легендата до науката.

Левски не е самотен титан. Не е самотен дъб срещу демонизма на една империя, а самият е „демон на империята”. Но не сам! Без Ангел Кънчев, без Христо Иванов Големия, без Матей Преображенски, без Иван Драсов, без Данаил Попов, без Сава Младенов, без Стоян Заимов, без десетките други чисти и предани дейци на националната революция – всеки от тях със свой самобитен житейски знак; без останалите дейци на българското революционно-освободително движение идейният и духовният портрет на Васил Левски би бил непълен и неверен.

Но от всички тях Васил Левски е най-безспорният, най-безукорният, най-безусловният. С кристално чистия си и възвишен патриотизъм, с безграничната си преданост към революцията и свободата, с високите си нравствени добродетели Апостолът стана идеал за идните поколения.

Към този идеал се протягаха различни ръце – отрудени, изнежени, в ръкавици. За идеята на Апостола воюваха различни идеи; различни съсловия и класи искаха да го поставят върху своите идеологически пиедестали; различни партии, партийки и котерии мечтаеха да го откраднат за свое знаме.

Но Левски като личност-легенда и като личност-реалност, Левски като деец и организатор беше притежание единствено на българския народ, на онези обикновени хора, на които сам той повери делото на свободата и ги призова сами да станат творци на своята историческа съдба.

Левски като идея; Левски, който изпълни мисията си по новому, но и в духа на своето време; Левски – като автор на „Наредата с работниците за освобождението на българ­­­ския народ”, стана логично и законно наследство…

Сам Левски никога не е бил история. Никога не е бил минало. Но не е бил и настояще. Това не е исторически парадокс. Тези, чието величие е да живеят на час пред своето време, са живи за бъдещето.

Във величието на Левски има и една проста тайна – бъди такъв, каквито искаш да бъдат другите.

И Левски изискваше, настояваше, повеляваше:

„Да се слушаме, като избегваме даже и най-малката гордост…”,
„Да не присвояваме на себе си нищо…”,
„На драго сърце да обичаме оногова, който покаже грешката ни, и нека той ни е наш приятел…”,
„Ако му сече главата повече, трябва сам да го поканя на мястото си…”,
„На думи да не гледам, а на работа…”,
„Ако не можете направи, недейте разваля…”,
„Гледай на народната работа повече от друга, повече и от тебе ся да я уважаваш…”,
„В народната работа да се упознае човекът, доколкото е родолюбец и постоянен на всяко нещо…”

Левски беше такъв, каквито искаше другите да бъдат.

А остана безмерен, безброден, безсмъртен!

Все още няма коментари !

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Подобни