зона за мислещи хора

3 март е СВЕЩЕНА ДАТА И НЕ ТЪРПИ НИКАКВА „РЕВИЗИЯ“

♦ Победителят – българската свобода ♦ Някои български историци подложиха на „ревизия” приноса и целите на Русия, като пренебрегнаха обективния резултат от Руско-турската война

Каквото и да се говори напоследък за Руско-турската освободителна война, длъжни сме да сведем глави пред тези, които дадоха живота си за българската свобода.

Жертвите на войната са близо 63 000 убити, ранени, безследно изчезнали, осакатени, замръзнали. На 34 мраморни плочи на фасадата на храм-паметника „Св. Рождество Христово”  в гр. Шипка поименно са изписани имената на загиналите офицери и броят на войниците или общо 18 641. Както и убитите на място по време на бойните действия 451 български опълченци, поименно изписани на 44 мраморни плочи на западната стена на храма. На вр. Шипка през лятото загиват към 2400 души, през зимното шипченско стоене излизат от строя 9500 души, заболели, замръзнали, умрели и пр.

Отношението на българите към тази война си остава с чувството на преклонение и благодарност към руските освободители за разлика от некоректността и конюнктурността на някои български историци, които подложиха на „ревизия” приноса и целите на Русия, като пренебрегнаха обективния резултат от тази война. Ако сме могли да се освободим сами, това щеше да стане по време на Априлското въстание, но не е ясно как си я представят тази картина да хвърлиш срещу Круповите оръдия самоделните черешови топчета. А и знак от Европа не се вижда да е подаден, че западноевропейците да хукнат да освобождават някого на Балканите.

Руско-турската освободителна война се води между две империи, които воюват една година и половина с редовни армии и организация  по военната наука.

Интересно какво си мислят 3,5 милиона българи по това време да тръгнат срещу Османската империя, която брои по същото време 80 милиона население. Това са исторически дадености в съдбата на православните балкански народи – всички без изключение – Гърция, Сърбия, България, Румъния са освободени с помощта на Русия. По друг начин не е могло да стане.  Но такива пишман историци гракват, че от страна на Русия имало имперски интереси. Имало е, но историците от другата страна за оценката на войната казват, че тези интереси са даденост, но не са определящи. Защото, ако се проследи цялата история на войната, руският войник идва с ясното и категорично чувство, че помага на брата християнин.

Битката на Шипка. Руски конвой с продоволствия изкачва планината под турски обстрел.  Рисунка на Виерж по скица на Дикд де Лонли. Дикд де Лонли (псевдоним на Жорж Хардуен) е френски журналист, художник и пътешественик, специален кореспондент в руската армия по време на Руско-урската война (1877 – 1878), автор на книгата „През България“.

Поклон и пред Финландския батальон, който воюва при Горни Дъбник. Той е част от руската императорска армия, посочва специалистът по Руско-турската освободителна война Данчо Данчев. Финландци не са воювали на Шипка. Когато Плевен пада и армията е организирана в три отряда да премине Балкана, батальонът е прикрепен към отряда на ген. Гурко. От румънската кралска армия 30 000 души също воюват. При Плевен се дислоцира голям армейски корпус от 95 000 души, защото Осман паша прави една здрава укрепителна система. С 33 000 души задържа три пъти повече руска армия.След три атаки с големи жертви от Русия пристига ген. Тотлебен, един от толемите специалисти по фортификация, подчертава историкът Данчо Данчев. Тотлебен е категоричен, че четвърта атака за Плевен няма да има: Осман паша трябва да се вземе с пълна обсада и с глад. Това е историята.

Къде да търсим достойнствата на другата армия. Според историка за Осман паша например победителите говорят само хубави неща. Той не предава Плевен, а тръгва начело на войските да прави пробив и е ранен, след това се предава официално. Историята казва, че като пленник отива в Санкт Петербург, където се отнасят изключително добронамерно към него като един почетен пленник, който участва там в светския живот, в балове. „Добър военачалник с добри заслуги”, задържа армията и прави така, че войната, вместо да завърши за един-два летни месеца, преминава чак в следващата година.

Докато Сюлейман паша в Старозагорския край отпуска юздите на „славната” си армия и прави много поразии. Въпреки че не може да вземе Шипка , изпраща няколко телеграми, че Шипка е превзета и съответно получава поздравления.

Сюлейман паша, зад това име се крие Соломон Авиш Леви, преподавател от Сорбоната. През юли 1877 г. Сюлейман паша, предвождайки една сюрия диваци, превръщат благодатния град Стара Загора в пепелище. За три дни са избити, изклани като животни на дръвника, живи изгорели в запалените къщи, където са намерили подслон  бягащи хора и от селата – 14 500 души.  След Освобождението върналите се оцелели от войната старозагорци са открили провесени кожи на живо драни като животни българи. Мъчения безкрайни… Отведени жени и деца изчезват по робските пазари и харемите. Преброени на пръстите на ръката са тези, които са успели да се върнат.

В края на войната спасителят на империята Сюлейман паша е съден, разжалван в чин редник и изпратен на заточение в Мала Азия. Кел файда, както казва народът.

3 март е свещена дата и не търпи никаква „ревизия“

 

 

 

 

Все още няма коментари !

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Подобни