Който не диагностицира добре – лошо лекува


д-р Спас Ташев

Qui non diagnoscit bene – male curat (лат.)

Спас Ташев
Спас Ташев

На заседанието на МС на 7 декември, премиерът Борисов заявяви, че “никой от нас не е предизвикал кризата (с мигрантите). Предизвикаха я тези, които разсипаха арабския свят”. Подобна позиция показва дълбоко неразбиране на миграционния проблем.

За съжаление на аналогично мнение робуват повечето европейски политици. Според тях с омиротворяването на кризисния регион автоматично ще изчезне миграционният натиск.
Подобна позиция не отчита факта, че днешните миграционни потоци от Северна Африка и Близкия Изток към Европа бяха прогнозирани от европейските демографи още в началото на 90-те г. на ХХ в., когато все още нямаше мигрантска криза. Учените, разработили теоретичните основи на концепцията за миграционния натиск са стигнали до извода, че той се дължи най-вече на демографските структурни различия между населението от двата срещуположни бряга на Средиземно море и е довел до възникването на Евро-Средиземноморската миграционна система. Тя има дълбока историческа основа и това допълнително влияе върху нейната изключителна устойчивост.

графика

Евро-Средиземноморската миграционна система ще оказва дълготрайно въздействие върху Европа чак до 2100 г., а нейният пик ще бъде към 2035 г., когато на пазара на труда в Северна Африка и Близкия Изток всяка година ще излизат около 7 млн. нови участници. Това е основният фактор, който определя възрастовия облик на днешните мигранти, абсолютното мнозинство от които са между 15 и 30-годишна възраст. Анализът на статистическите данни показва, че емиграционният натиск (т.е. натискът за напускане на страните на произход) е съществувал и преди арабската пролет, когато на пазара на труда в арабския свят всяка година са се появявали по около 6,5 млн. нови лица, на които икономиката очевидно не е успяла да предложи адекватен поминък. Този натиск към емиграция обаче е подтискан от съществуващите към онзи период авторитарни режими. Със сгромолясването им бентът бе отприщен, а военните конфликти в двата региона дават само допълнителен тласък на миграцията. В статистиката този допълнителен тласък се проявява като ексцес. В същото време от 2010 г. в резултат на липсата на раждаемост, в Европа остават незаети работни места като този процес разко ще се задълбочи още през 2020 г. и ефектът от него ще се усеща осезателно до 2060 г. Този недостиг действа като мощен атракционен фактор за миграционните потоци.

Затварянето на очите или неразбирането на този проблем само ще доведе до неподготвеността на Европа пред тези бъдещи неизбежни геодемографски процеси на териториално преразпределение на населението. Тяхното осмисляне от европейските и българските политици ще позволи да се разработят такива мерки за охрана на външните граници на ЕС, съответстващи на потенциала на миграционната заплаха, а също така да се разработи европейски план за целенасочена проактивна политика в страните на произход като основен елемент в действията за трайно намаляване на миграционния натиск.

 

Ако сте харесали статията, може да се абонирате за страниците ни във Facebook и Twitter