зона за мислещи хора

Никой не е, когато не може да бъде никой, а може да бъде само когато е!

Еписто 22 – Ден на утробата Т., Днес пак нямам писмо от теб, което е обяснимо от гледна точка на това, че ти едва ли подозираш за лавината от думи, с която те засипвам напоследък, но не се безпокой, все ще дойде ден, в който, ако искаш, можеш да прочетеш това, което ти пиша, но и да не го прочетеш, не е беда, защото, както са казвали древните, казаното отлита,…

Тоя свят е жив само в сърцето ти и умира само в сърцето ти…

♦ Лъжедосие за романа в писма „Еписто“ на Йото Пацов ♦ Защо си струва да кажем: Жив съм и даже ми е драго… Всичко, което ще прочетете по-долу, не е така, но това не пречи да се е случвало или тепърва да стане истина. Първо, да нарушим тайната на кореспонденцията. Признавам, че съм Т., адресатът на писмата в „Еписто“, макар че нямам нищо общо освен буквата на моето умалително име. Обаче…

„Животописи 2” – гилотина за съвременната политическа класа

Георги Апостолов Тодор Коруев прави една хроника на безумието, разрухата и алчността сред политическата ни природа днес. И понеже той – синът на Родопите, е далеч от алчността и безумието, описва тия качества сред управляващите в така мечтаната „епоха” на прехода. Тази негова публицистика е завладяваща и в този си вид, сред кориците на книгата „Животописи 2”, а не само на страниците на печата. Нещо повече, така дори въздейства по-силно,…

Музиката
на
Дечко Гарбуталов

  От лятото на 1966-а слепият звънар бие камбаните на Храм-паметника „Рождество Христово“ в град Шипка Това не е историята на Квазимодо и Есмералда… Когато го срещ­нах за първи път през ранната есен на 2012 г., бай Дечко вареше компот от праскови под асмата с узрели едри гроздове. Тогава той беше на 65 години, а аз за първи път видях феноменалния му път с белия бастун от дома до камбанарията…

Завещанието на Оруел като предупреждение: „1984“ да не се случи в бъдеще

Така се случва, че днес мислещият, четящият българин, отново е изправен пред дилемата – да излезе и да протестира срещу циничната политическа олигархия или да се вгледа в пъпа си. Случайно или не, в пространството (особено когато се изпълни с безвремие) си проправя път един видеозапис, озаглавен „Завещанието на Оруел“ (със субтитри на български). В нотариалното си завещание обаче Ерик Артър Блеър (с псевдоним Джордж Оруел) разпорежда само… да не…

Иво Андрич: Няма край разказването

„На хиляди разни езици, в различни житейски условия, от век на век, от патриархалните древни приказки край огъня в колибата до творбите на модерните писатели, които ежечасно излизат от издателствата на големите световни центрове, се изприда разказът за съдбата на човека, който без край и без прекъсване си разказват хората. Начините и формите на този разказ се изменят с времето и условията, но необходимостта от разказ и разказване остават, разказът…


Абонирай се за