зона за мислещи хора

Виктор Юго: Този, който отваря училище, затваря затвор

На 26 февруари, се навършиха 213 години от рождението на френския писател, драматург, поет и художник Виктор Юго,  считан за една от най-ярките фигури не само в литературния, но и в обществения живот на Франция през XIX век. заемащ видно място в съкровищницата на световната литература. Едни от най-известните му творби са „Парижката Света Богородица“ и „Клетниците“. За него френският писател Жан-Ришар Блок казва: „…Мелодичен като Расин, бунтовен и заплашителен…

Да не забравяме – ние живеем в разказа за България

Ние не строим и не поддържаме българските улици и пътища, ние строим и поддържаме разказа за българските улици и пътища. Ние не постъпваме на работа в държавна институция, ние постъпваме на работа в разказа за тази институция. Ние се трудим на определено работно място според разказа за труд на това работно място. Когато сключваме брак, не създаваме семейство, а възпроизвеждаме разказа за семейство… Могъществото на човека не е в самите…

Повсеместната глупост, която е обхванала съвременната цивилизация

Свилен Димитров Защо ли им трябваше на тези американци да ходят до Луната? Не беше ли по-добре да си стоят вкъщи? Заливането с глупости превръща всичко около нас в място, напомнящо на седянка на баби пред голям блок в „Люлин“   „Не съм съгласен с математиците. Сборът от милион кръгли нули е страшна величина“ Тъжни размисли ВИНАГИ съм си смятал, че съм част от съсловие, което е поне малко по-разумно от…

Сами в този жесток и опасен свят. Без охрана! Как изобщо сме оживели!

Мая Добриславова, Фейсбук Ако преди 20-30 години сте били дете, когато погледнете назад ще ви бъде трудно да повярвате, че сте успели да доживеете днешния ден. Ние се возехме на коли без предпазни колани и въздушни възглавници. Креватчетата ни бяха оцветени в ярки бои с голямо съдържание на олово. На шишенцата с лекарствата ни нямаше секретни капачета, вратите често не се заключваха, а шкафовете в къщи винаги бяха отворени. Пиехме…

„Без дом”
или животът като заглавие

Божидара Димова Вървях през парка. Мислех си за изумителна метафора от стих, публикуван във Фейсбук и погледът ми минаваше бръснещо върху околния свят. Има обаче картини, които провокират и най-разсеяния поглед и се запечатват като изящните или точни думи, казани от магьосници на словото. Независимо дали искаш, или не. Говоря за живи картини, в които човекът участва реално или индиректно. Тази картина изглеждаше така: Пейка пред алея с рози. Наоколо…

16-те хиляди калифорнийски деца на
Лелънд и Джейн
Станфорд

„Децата на Калифорния ще бъдат и наши деца“… Да, така казва една жена с извехтяла рокля, когато излиза със съпруга си от унизителната им среща с президента на Харвардския университет. Но преди да прочетем колкото белетризираната, толкова и действителната история за раждането на един от най-авторитетните и рейтингови университети в САЩ и света – Стандфордският, нека да кажем няколко думи за този 128-годишен храм на науката. Университетът „Леланд Станфорд-младши“, по-известен…

Точка Първа: Иманярът е длъжен да бъде физически силен и умствено слаб

„Иманярът е длъжен да бъде физически силен и умствено слаб” – записа Първа точка в Устава на ъгленските иманяри преди време Ванчо Жулето от Ъглен, Ловешко, който сигурно вече е намерил своето имане в отвъдното. Къртиците на късмета Йото ПАЦОВ Жълтици в тинята Дик Ноланд и Густав Ханеке обикалят бреговете на Щралзунд и Зунд със старата си яхта вече 12 години. Каютата им е пълна с копия на карти от…

Лачените обувки на българското училище

Божидара Димова Бях на откриването на две учебни години в столично частно училище. Букетите бяха като за половин цветарски магазин, колите като от автомобилно изложение, а тоалетите като от церемония в Холивуд. Разбира се пак имаше стихове, изпълнени от деца, организация, вид церемония, ръкопляскания. Те обаче някак се изгубиха сред надпреварата да се демонстрира мощ. Нямаше го стария училищен звънец, овързан със здравец, нямаше го вълнението на момиченцата с плитки…

Заслужавам ли да ме лишат от моя дом и да бъда принуден към второ изгнание

Изявление на Симеон Сакскобурготски след решението на Софийския градски съд за собствеността на  двореца „Врана“ Сърдечно благодаря на всички сънародници, които ни засвидетелстваха своята подкрепа след решението на Софийския градски съд, че дворецът „Врана“ не  е наша собственост! Последните няколко дни получих стотици обаждания и мейли от страната и чужбина. Прочетох много статии, интервюта и позиции в социалните мрежи на хора, възмутени от откровените лъжи, които се тиражират за нас. Това…

ОТСЪСТВИЕТО
КАТО
ПРИСЪСТВИЕ

  Много време, след като затворих и последната страница на „Някой като теб“ (Шавиер Бош, издателство Колибри), се връщах към тази история. Продължавам да се връщам. Тази творба блестящо защитава съвременната европейска проза и ни приземява до изящното, което е навсякъде около нас и няма нищо общо с митовете. Митовете се поддържат от рекламата и от онези, за които тя е справочник. „Някой като теб“ е дом, в който всеки…


Абонирай се за

Съкровения