Съкровения! С много страх използвахме тази дума за наименование на рубриката. За нас тя е неологизъм, но Вие можете да намерите, че е поредното (макар и претенциозно!) опростачване на езика. В него, разбира се, съществуват прилагателните „съкровен“,  „съкровена“, „съкровено“, „съкровени“ и… наречието „съкровено“.

Съществително с корена от праславянското „кров-“, което означава „тайна“ – няма. Впрочем има („покрив“, „покров“, „покровител“, „откровение“ и „съкровище“), но това не е „Съкровения“.

Избрахме „съкровения“, защото в Съкровения я няма статичността на „съкровено“, а е сякаш движение към изричане, към споделяне на най-интимното, свято пазеното, дълбоко личното, неприкосновеното, скритото, тайното… Все неща, които са „в сянката на сърцето“!

Кой споделя дълбоко личното, неприкосновеното, съкровеното? Почти никой! Кой може да си позволи да бръкне в Ноевия ковчег на сърцето си и да ви даде даром най-святата си тайна. Като лек, като изцеление, като фар, като път или пътека!

Ние преодоляваме нашата суета чрез помненето на смъртта и когато преодолеем суетата си, се докосваме до вечността – написа Теодора Димова в „Помни вечността“ за едно свое премеждие по Гергьовден  (вж. текста в рубриката „Съкровения“).

Разбира се, ние не можем да кажем на интелигентния си читател: „Напиши ни подобно нещо…“ Не можем да му внушим и тема: „Денят, който разлюля живота ми“, или пък по-щадящия й вариант: „Денят, който беляза живота ми“… Съкровението затова е съкровение, защото е Тайна, както гласи  коренът му от праславянското „кров-“.

Но ако някога натиснете бутона за асансьора (както в „Помни вечността“ )… и  след няколко секунди, два етажа по-надолу чуете катастрофичен трясък…, усетите тъпа болка в главата…, вратата не може да се отвори и клаустрофобията се включва на максимум, натиснете алармения бутон на… „Съкровения“.

Ще помогнете на някого!