Изведнъж, с помощта на американския проблем, започнаха да се пръкват в Европа – България  е Европа – малки  сталинчета, маодзедунчета, полпотчета, путинчета.

“Културни революционери”, драскащи по паметниците новите, както винаги, нищо не значещи дацзибао.

Дезинфекциращи “остарялото”, като че ли е китайският вирус.
И ние сме свидетели на този процес. Участваме в него. Още не сме се освободили от старите диктатури и вече идват новите, с техните мощни глашатаи – т.н. “Хайверна левица”, малките жалки нещастници, позабогатели от угодничество и които някога се наричаха “буржоазия”, а сега – разжалвани до “средна класа”.

Гладни, безбожни, цинични и прости. Без култура, без идеали, със заучени празни, но помпозни фрази. Непознаващи старото и на диета за “идеите” на новото.

Следовници на улицата, а не – нейни водачи. Защото водачите са други – невидими, свръхбогати, свръхорганизирани и алчни. Имащи нужда от нови роби – без култура, без корени, без традиции, без вяра, без семейство, без идентичност. С правителства, избрани от тях – за фасада.

Видяхте ли колко е лесно да се поведе към деградиране едно общество? Колко бързо става? Колко – без  нашето участие и съгласие.

А ако оставим всичко в техните ръце, вярвайки в цивилизацията и здравия разум?

Няма “ако”! Не можем! Не можем! Нямаме право! Вече познаваме историята и знаем как ще завърши всичко. Трябва да направим това, което са правили дедите ни: да се борим. Докрай!”

Прочетено във фейсбук профила Patty K. Biski