зона за мислещи хора

Никой не е, когато не може да бъде никой, а може да бъде само когато е!

Еписто 22 – Ден на утробата Т., Днес пак нямам писмо от теб, което е обяснимо от гледна точка на това, че ти едва ли подозираш за лавината от думи, с която те засипвам напоследък, но не се безпокой, все ще дойде ден, в който, ако искаш, можеш да прочетеш това, което ти пиша, но и да не го прочетеш, не е беда, защото, както са казвали древните, казаното отлита,…

Тоя свят е жив само в сърцето ти и умира само в сърцето ти…

♦ Лъжедосие за романа в писма „Еписто“ на Йото Пацов ♦ Защо си струва да кажем: Жив съм и даже ми е драго… Всичко, което ще прочетете по-долу, не е така, но това не пречи да се е случвало или тепърва да стане истина. Първо, да нарушим тайната на кореспонденцията. Признавам, че съм Т., адресатът на писмата в „Еписто“, макар че нямам нищо общо освен буквата на моето умалително име. Обаче…


Абонирай се за