Никой не е, когато не може да бъде никой, а може да бъде само когато е!
Еписто 22 – Ден на утробата Т., Днес пак нямам писмо от теб, което е обяснимо от гледна точка на това, че ти едва ли подозираш за лавината от думи, с която те засипвам напоследък, но не се безпокой, все ще дойде ден, в който, ако искаш, можеш да прочетеш това, което ти пиша, но и да не го прочетеш,...
Тоя свят е жив само в сърцето ти и умира само в сърцето ти…
♦ Лъжедосие за романа в писма „Еписто“ на Йото Пацов ♦...

Най-четените анализи в рубриката