Поговорихме си тия дни с приятел във Facebook, поспорихме даже. Поводът – поредното нефелно усилие на образователното министерство да запълни липсващите знания за комунизма у поколението на новия век…

То, колко да е комунизъм* един строй с характеристиките на държавен пост-индустриален феодализъм*? Ама това е друга тема, така му викахме.

Впрочем, викахме му развит социализъм*, който всеки момент трябваше да прерастне в истински комунизъм, но все нещо не достигаше – ту червен пипер, ту дамски превръзки и чорапогащи, ту нова теория, в която лично другарят Тодор Живков творчески развиваше и обогатяваше философските трудове на корифеите Маркс, Енгелс и Ленин. Без Сталин, той беше отречен вече…

Както и Вълко Червенков, по същата причина – тия двамата били създали култ към личността* си – единият в СССР, другият в НРБ.

Култовете бяха съборени, отречени и обявени като неприсъщи на истинския комунистически строй, където – познайте! – „от всеки се изисква според способностите, а да му се дава според потребностите“*.

Да, знам, че за да разберете написаното дотук, трябва да сте родени преди 1990

Или да имате тиранични родители, които со кротце, со благо и со малце бой с учебника по главата да са ви налели нетипични за поколението знания.

Ако не знаете какво е развит социализъм, опашка за кока-кола, списъци за цветни телевизори и чакане с петилетки за „Москвич“, вероятно сте от поколението, което е родено след последната купонна система и не, нямате никаква вина за липсващите елементи от общата ви култура.

Всичко изредено беше част от ежедневието „по времето на Тошо“. Онази част, която соц-носталгиците удобно забравят, защото бъркат жалбата за младост със спомени от реалността.

Тия дни един зам. министър на образованието без да иска, изрече скандалната истина, причинила тези липси, но и много други. Освен цели лиспващи периоди от историята ни, учебниците на децата ни са пълни с изопачени тълкувания и откровена пропаганда.

Това, според Петър Николов, било, защото ръководителите на авторските екипи не си дали труд да съберат учени в различни политически възгледи и не успели да постигнат нужния компромис в оценката на историческото ни минало.

По-категорично доказателство, че нашата историческа наука е обикновена курва, която явно си ляга само с победителите, отдавна не беше изричано на глас! При това, в неволен изблик на откровеност, Николов ни обясни, че курвата може да участва и в групов кадаиф*, щом е в името на исторически компромис.

Екскюз май френч, както се вика на чист английски…

Разбира се, докато са живи поколенията, помнещи турбулентния 20-ти век, ще бъде страшно трудно да скрият както престъпленията, така и заслугите на лидерите и държавите.

Колкото и да отричаме злините на двете глобални тоталитарни идеологии – фашизмът и комунизмът – те са факт и са еднакво грозни. Но щом съдържанието на учебниците зависи от политическите убеждения на авторите, чудно ли е, че в едните ще четем как в България никога не е имало фашизъм и нацизъм, а в другите – че Тодор Живков се грижил за благото на хората?

Само дето едно време им знаехме съвсем точно и имената на тия хора… И да, беше виц, ама заимстван от горчива реалност.

В сегашните учебници по история може да прочетете за премиера Борисов, който построил магистрали за народа – явно, плащайки ги от джоба си – но не и за Възродителния процес*, станал причина за обезлюдяването на цели области в края на 80-те години на миналия век…

Интересно, как едни и същи автори изпитват нужда да изперат греховете на „зрелия социализъм“ и да величаят бившия бодигард на Живков?!

Впрочем, от други, подобни учебници, заразени с друг вид амнезия, ще разберете, че Богдан Филов* е велик етнограф и заедно с жена си, госпожа Евдокия Филова, събрали неоценима колекция шевици по трите земи български – Мизия, Тракия и Македония.

Там не пише, че същият Филов е министър председател на откровено фашистко правителство на Царство България, отговорно за депортацията на 11 434 евреи от т. нар. Нови земи на България – Егейска Тракия и Вардарска Македония…

Този грях някак е замазан от бруталната жестокост на комунистическия режим в първите следвоенни години, но учебниците удобно мълчат и затова – едната жестокост е резултат от другата, предхождаща я по време.

И не, не всички осъдени от Народния съд* са невинни жертви, част от тях са откровени престъпници и убийци

Впрочем, да не си помислите, че историята едва напоследък се е заразила с курвалък? Нищо подобно! Още по времето на соца цялата дейност на българските антифашисти беше удобно приписвана единствено на някогашната Комунистическа партия. А това просто не е вярно – отначало в съпротивата най-много са обикновени социалдемократи, анархисти, селяни и избягали от репресиите евреи. Комунистите се „активизират“ , чак след като Хитлер стъпква договора със Сталин и напада Съветския съюз.

А да, извинете, то и за репресии срещу евреите в Старите територии никъде не са говори. Да се чудиш тоя Закон за защита на нацията* за какво са го приели през 1941 г, сигурно да им улеснят живота и бизнеса…

Та, след като избиването на 11 434 души удобно премина в „спасение на българските евреи“, (основна заслуга за което отново има само комунистическата партия, естествено), до присвояването на цялата заслуга за съпротивата срещу нацизма остава една крачка. И тя беше премината още в началото на 70-те години на 20-ти век, когато числото на Активните борци против фашизма и капитализма* рязко скочи нагоре. С всички последващи привилегии…

В зората на новата ни демокрация това брутално присвояване даде отровните си плодове – наследниците на някогашните легионери* до един се писаха репресирани от комунистическия режим, а историческата курва не намери какво да им противопостави.

Защото да обясняваш как комунизмът е победил фашизма и нацизма е като да твърдиш, че с чума може да излекуваш холера. Но и това не го пише в учебниците.

В новите проекто-учебници пише, че след 1962 репресиите срещу политическите противници на БКП спрели и България бързо се превърнала в развита индустриална държава. Но не пише, че уж затворените лагери на смъртта са отворени отново в средата на 80-те, да „приютят“ непослушни турци, които държат на имената, дадени им от мама… Не пише също, че индустриализацията доведе три последователни фалита на живковата държава, изпразни магазините и въведе понятието „Кореком“*.

Като стана дума за лагери, срамният факт, че са съществували и преди 9 септември 1944 също не е популярен сред някои автори и колективи

Е, чудно ли е тогава, че след като не сме прочели страниците на историята от първата половина на 20-ти век, срещаме толкова тудности да напишем страниците от втората? А бързаме да затворим и двете…

Колцина от нас виждат връзката между непризнатия грях за депортацията на евреите през 1943г. и смутолевеното под нос признание за вината за Голямата екскурзия през 1989 г?
А по каноните на международното право и двете са етническо прочистване!

Да, знам, не ви харесва как звучи и да, чувала съм всички възможни аргументи в защита както на царското правителство, така и на живковото.  Но не им вярвам, защото още има живи свидетели и на двете епохи!

И не знам как се лекува исторически курвалък, екскюз май френч отново…

* В случай, че обозначените със звездички термини нищо не ви говорят, ползвайте Google, 21 век сме, все пак.

**Илюстрация  – скулптура на музата на историята Клио