Светът е оцелял, защото се е смял
АДАПТАЦИЯ, РИМЕЙК или КАВЪР ВЕРСИЯ
Кратка история на плагиатствата


Чавдар Гагов

Станислав Трифонов е в правото си да се чувства обиден на стотиците зложелатели, които в медиите и социалните мрежи хейтват, репчат се и ехидно подмятат, че предложеният от него за министър на вътрешните работи юрист Петър Илиев е плагиатствал от докторската дисертация на доц. д-р Наталия Киселова. Твърди се, че част от книгата на Илиев „Компетенцията на Народното събрание“, издадена през 2015 г. е преписана от дисертацията на доц. Киселова „Парламентарен контрол“, защитена през 2008 г.
Станислав Трифонов сам казва: „Прекрасно разбирам, че политиката е мръсна игра”, ерго, участващите в нея са мръсници. Така, че защо да се интересува от доцент Киселова, от СУ „Св. Климент Охридски“, като тя не нито политик, нито е от котилото на ИТН. Била, г-жа Наталия Киселова виден експерт по конституционно право и права на човека.

Какъв експерт по човешки права е тя, щом авторските си права не може да защити?

Знае ли доцент д-р Киселова, че съществуват понятия като „творчески заемки”, „адаптация” или „римейк”?  За „кавър версия” чувала ли е?

Ето например великия Густав Малер в своята първа симфония, цялата  трета част е цапардосал, пардон, заел от старинния канон „Frère Jacques”. Изтъкнатият джазмен Дейвид Брубек пише феноменалното „Blue Rondo à la Turk”, заимствайки изцяло мелодията и ритъма на българската „Садовска ръченица”. Великият пловдивчанин Милчо Левиев прави, майна, своята „Полегнала е Тодора” по едноименната българска народна песен. Тя, Тодора, отдавна е полегнала за всички, но един Милчо се възползва от нея, със своя кавър. Дори Станислав Трифонов ползва в песните си подобен похват, както е случаят с „Едерлези“ на Горан Брегович, превърната в кавара „Гергьовден”. Така, че определено може да твърдим, че г-н Трифонов е в час с проблема и знае от първа ръка какво са адаптация, римейк и кавър версия.

Да не прекаляваме обаче, с музикални примери, само защото Слави е музикант и да не се взираме тенденциозно в неговото творчество. Още по-ярки случаи изобилстват в света на киното. Примери от така близкият на сърцето ни, заради красивата Мария Бакалова Холивуд, са римейкът Скарфейс  на Брайън Де Палма  по едноименния филм на  Хауърд Хоукс и „Великолепната седморка” на  Джон Стърджис по шедьовъра на Куросава  „Седемте самураи“.

Не липсват опити за римейк и у нас. Филмът „Козият рог“  на  Николай Волев  е заснет по едноименната класика на  Методи Андонов от 1972 г., а „Българан е галант на Юлиан Минков е по първия български филм от 1915 г. на Васил Гендов. Да сте чули основоположникът на българското кино Гендов или гениалният Методи Андонов да протестират? И аз не съм чул. Това, че са починали преди време не е аргумент, защото авторските права са защитени по закон до 70 г. от смърта на автора и се онаследяват, както имуществените.

На фона на възприетата световна и местна  практика, какво са 80 стр., които г-н Петър Илиев си е включил в книгата си, вдъхновен от докторската дисертация на колежка? Бива ли заради един „кавър” сега някои зложелатели, както казва г-н Трифонов, да са в …”състояние да изгорите книга, да съсипете човек заради амбициите си”? Минало е времето на властващи националсоциалисти и комунисти, време на забранявани и унищожавани книги. Последната иззета и претопена за целулоза книга в нашата най-нова история е „Люти чушки” на Радой Ралин. Но днес, една вилнееща във Фейсбук група – „Правна лудост“, която включва юристи, твърди, че са копирани и други пасажи без цитиране в научни публикации на кандидата за вътрешен министър от ИТН Петър Илиев. Обвиняват го в явно плагиатство, в извършване на кражба на интелектуална собстваност с цел лично облагодетелстване. Не само го обвиняват, но и рецедивист го изкарват. Не било, видиш ли голям проблем, че чужди текстове крадял, а че човек с такъв морал, с престъпността щял да се бори.

Истинска правна лудост ги е обхванала в социалните медии
Явно, че там, за адаптация, римейк и кавър версия представа си нямат.
От друга страна, важни и жизненоопределящи неща не просто се заимстват, а направо се преписват едно към едно. Надписа върху фасадата на Народното събрание „Съединението прави силата”, който е наш национален девиз е не просто взаимстван, а е буквален превод на белгийския девиз „L’Union fait la force”. На белгийците явно ни им пука, че освен от нас, от Ангола и Хаити също са го откраднали. Как братята Северномакедонци са пропуснали и те да си го вземат, просто ума ми не го побира. Сигурно при делбата на историческата бащиния са го забравили я в Южна, я в Източна Македония. Белгийците девиза си и на Европейския съюз се опитаха да пробутат, заедно с Брюксел за столица, но от ЕС след Брекзит вече не го щат.
Изобщо, с девизите работата не винаги е чиста. Знам за човек, който имаше любим девиз от Библията взет и това бе: „Ние вярваме в Бог”. Особено любим му бе в превод на английски: „In God we trust”, затова усилено го печаташе и разпространяваше. Той бе много скромен, не парадираше с името си и в плагиатство никой не го обвини. Обвиниха го по друг член на наказателния закон. Дадоха му 12 години с първоначални 5 при строг режим. Банкнотите му от по 100 долара бяха толкова добри, че за никакъв римейк или кавър адвокатите му не успяха да ги представят, нито, че са реквизит за сватби и празненства.
Първият мъж, който е сравнил жената с красиво цвете е бил гений. Всички останали сме плагиати, но слава богу, не ни съдят. Поне до сега. Лале ли си, зюмбюл ли си, госпожо Ива Митева Йорданова, та в качеството си на председател на 46-тото НС не защити категорично от високата трибуна своя колега юрист, та даже и конституционалист. Написал човека цяла книга и сега заради едно парче адаптиран текст от нечия дисертация, ще я бастисат.
Сигурен съм, че Вие, госпожо Митева, най-добре знаете, че всеки един „Парламентарен контрол“ е неделима част от „Компетенцията на Народното събрание“? Как да се изключи първото от второто? Как да махне авторът 80 страници от книгата си, жива плът от нея да реже, да я осакати и трайно да я инвалидизира? Не са ли вече много инвалидите в страната ни, за да създаваме нови? И какво правим за тях? Нищо! Дори не се опитваме към нормален живот да ги адаптираме. Оставяме ги пред Народното събрание палатки да разпъват, колички да бутат, плакати да носят, да крещят и протестират, сами ако могат да оцеляват. Така ли ще позволите да пропадне и книгата на г-н Петър Илиев? Защото в книжарниците и библиотеките я няма. А като няма доказателство за престъпното деяние, можем ли да сме сигурни, че е извършено? Къде отиде презумцията, че всеки е ненинен до доказване на вината му?
Ех, госпожо Митева, госпожо Митева, въпреки, че заемате най-високия властови пост в държавата, знаете ли Вие, какво е адаптация, римейк или кавър версия? И какво ги различава от плагиатството?

Ако сте харесали статията, може да се абонирате за страниците ни във Facebook и Twitter