8-ми януари, 21-ви януари, 5-ти май – празници на акушерката, дни в които благодарим и благославяме нежните ръце, но къде е тя „акушерката“  – подценената професия у нас.

В навечерието на Деня на родилната помощ, празник както за българските акушерки, така и за акушер-гинеколозите и медицинските екипи, които са най-важните медицински специалисти в сюблимния момент при посрещане на новия живот, ги поздравяваме за високия професионализъм и хуманно отношение към новороденото, майката и близките.

Като общество в тежка демографска криза трябва да се радваме на всеки нов живот, но даваме ли си сметка, какво стои зад това, да имаме вяра в добрите ръце на акушерките.

Акушерките – подценената професия в България, която е ключова за здравето на всяко момиче, млада или по-възрастна жена. За своята професия и посветеност акушерките напомнят официално 3 пъти в годината – на 8-ми януари, на 21-януари и на 5-ти май – международния ден на акушерката. Те се учат, работят неуморно и с топли сърца окуражават жените да бъдат майки и да имат високо самочувствие за уникалната си роля да дават живот. И въпреки изказаните благодарности от хората и от официалните институции, те не се чувстват оценени. Защо се случва всичко това:

Защо жените нямат пряк достъп до акушерка по своя преценка?

Защо съществува страх от нормално раждане?

Защо няма автономни акушерски практики, които да предлагат услуги, финансирани от НЗОК?

В условията на пандемия и силното въздействие на социалните мрежи, акушерките стават още по-невидими

Международните изследвания доказаха, че ролята на акушерката за съвременното дигитализирано общество става се по-отговорна.

Ето защо обществото трябва да се раздели със старите схващания, че акушерката е само помощник на лекаря

Ако искаме наистина да сме в съзвучие със световните цели за устойчиво развитие и равен достъп до здравни грижи, трябва да се признае автономната роля на българската акушерка, която има съвременно университетско образование, сериозно продължаващо обучение и огромна любов към трудната професия.

Въпреки недостига на акушерки , останалите да работят в България са на поста си и дават всичко от себе си всекидневно. Обществото е длъжник на професията акушерка и е настъпил последен исторически шанс за промяна в името на здравето на българските жени, а именно: достойно заплащане на труда, приемане на стандарти за акушерски грижи и добра практика и регламентиране на автономни акушерски практики, които предлагат услуги, финансирани от НЗОК. Надяваме се, че управляващите ще се замислят и ще предприемат стъпки за постигане на целите, за да останат акушерките в България. Българските жени имат право на това.

Акушерката – подценената професия сега, трябва да се превърне в оценената и уважавана професия веднага!