#ВсекиДневно с Ivan Delcheff
България като самостоятелна сила между Изтока и Запада
Средновековната дипломация на българския цар Калоян


Иван Делчев

Факсимиле от писмо на папа Инокентий III до Калоян с обръщението „Калоян, цар на българи и власи“, „rex Bulgarorum et Blachorum“

Джовани Лотарио, граф ди Сени, с папското име Инокентий III, въвел титула „Наместник на Христа“, на 25 февруари 1204 г. изпраща кардинал Лъв при българския цар Калоян.

Пет години по-рано Калоян получава писмо от папата, който се надява да приобщи българите към Римокатолическата църква. Междувременно византийците, опасявайки се от рицарите на Четвъртия кръстоносен поход, който всъщност унищожава Византийската империя, се опитват да привлекат българския цар за свой съюзник, като му обещават да го коронясат за цар и да му дадат патриарх.

Калоян балансира между двете сили, приема предложението на по-отдалечената и на 7 ноември 1204 г. кардинал Лъв миропомазва от името на папата търновския архиепископ Василий за примас на българската църква, а на следващия ден провъзгласява Калоян за крал на българи и власи. Една година по-късно Калоян разгромява кръстоносците, пленява император Балдуин и така българският цар успява да запази България като самостоятелна сила между Изтока и Запада.

 

Ако сте харесали статията, може да се абонирате за страниците ни във Facebook и Twitter