Слушам програма “Хоризонт” на Националното радио и не вярвам на ушите си. От ефира на общественото радио се призовава, под предлог да защитим един журналист, да уволним или отзовем друг, да въведем цензура.
Тъй като съм уволняван и отзоваван и от „червени“ и от „сини“, съм потресен от начина на мислене и манталитета, който не се променя.
“Министър на отбраната, завършил в бившия Съветски съюз Международния дипломатически институт в Москва (МГИМО), ни обяснява как кореспондентът на БНР в Руската федерация трябва да звъни тук и там, за да стане ясно неясно какво…
Като съветски възпитаник, въпросният министър знае много добре кое може да се случи и кое не може да се случи във въпросната страна, например да ви вдигне телефон министър.
Второ, вие можете да звъните, стига да има кой да ви отговори.
Трето, да търчи по площадите и да вика по площадите не му е работа на нашия кореспондент.
Четвърто, ако го няма там, в Русия, няма да разберем и малкото от това, което се случва сега.
Защото на руската цензура не изглежда демократично да отговаряме с наша цензура, на руската пропаганда – също.
Да забраним, да уволним, да отзовем…толкова ми е познато
Спомням си как по времето на перестройката подобни хора нанасяха редакциите си върху моите коментари. Стигаше се до 12 (!?) подписа и поправки върху тях. После същите тези „правилни“ хора застанаха най-отпред на демократичната вълна.
И пак искаха да уволняват, да отзовават, да лустрират
Пък после се оказаха с досиета от Държавна сигурност.
“Така и в БНР през 2000 г. по време на едно уж демократично правителство за втори път след след 9-ти септември 1944 г. влязоха въоръжени лица…
Защо се учудвате, че не успяхме с прехода?
Спомням си как министър-председателят на това правителство, смятан за демократ, бивш преподавател по социалистическите политически науки, викаше в слушалката на генералния директор на БНР да бъде уволнена същата водеща, която в понеделник се опитваше по обед по „Хоризонт“ да успокои страстите на двама поувлекли се в демократическите мисли събеседници. (Другият се занимава с реклама, представен не разбрах защо като граждански активист.)
Мъча се да бъда политически толерантен
Като запушим нечия уста или руските канали, на кого му става по-добре, освен че ставаме по-зле информирани и по-лесно манипулирани, нито пък войната в Украйна спира.
Пък и се замислих – защо същите тези хора не ги чух да протестират, когато журналистите у нас бяха наричани мисирки, други искаха да ги „нахранят“, когато се манипулираше информация, а медиите минаваха от ръка на ръка в питомни олигарси.
Та тези хора мълчаха, защото заемаха прилични постове у нас и в чужбина.
А знаете ли кои учеха при социализма в МГИМО – Москва?
“„Нашите“, най-правилните. Пак ли те са най-прави? Не е добър знак и не е морално, според мен, хора, които са работили за специалните служби и избягнали лустрация, да ни диктуват кое морално е правилно и кое не…
Като приберем нашия кореспондент в Москва, както ни съветва по „Хоризонт“ ексминистърът Бойко Ноев, кой ще ни информира и кого ще изпратим? Да напомня, че Ангел Григоров-младши е опитен журналист –новинар, син на Ангел Григоров, бивш кореспондент на БНТ в Москва в трудни времена, доста чепат журналист, който не прощаваше на никого. Светла му памет.
Освен че познава ситуацията, Ангел-младши успява да намери начин да каже важните неща.
Няма да е пресилено да кажа, че Москва и преди, и сега, е един от най-трудните кореспондентски постове
Много ми се иска да попитам праведния министър – като сме толкова големи специалисти, защо армията ни е в това състояние (дали е случайно)? И защо не ни каза по-рано какво мисли за Русия и нейния президент? Ние не го съветваме как да оправи армията. Той може първо да попита как се работи в Москва и после да даде съвети. Защото има и в БНР хора, които настояваха да отзовем кореспондента си там, защото Русия е лоша, агресор, защото е опасно и т.н.
“Слава богу, че в общественото радио работят и по-умни хора. Свободата е за свободните хора със свободните мисли. Останалите винаги ще намерят на кого да служат…
Само да напомня, че някога бях освободен като директор на Програма „Хоризонт“ само защото отказах да се съглася да бъде уволнена водещата – Диана Янкулова, една от най-добрите журналисти и днес в националното обществено радио, която се наложи да защитя още веднъж и в по-нормални времена, като генерален директор на БНР от своеволието на друг самозабравил се политически лидер.
Времето е пълно с ирония…
И смешни хора, които делят българите на русофили, русофоби, които не могат да обичат без да мразят.
Не съм забравил времето, когато ръководех студентския вестник на Софийския университет, как дойдоха едни мрачни хора от Държавна сигурност да търсят под вола теле заради публикация на известен днес наш колега, син на един от най-големите наши писатели-сатирици.
Времената се менят, нравите остават…
Преживявал съм и публикувани интервю, които не съм давал, платени публикации срещу мен на журналисти, които след това сме награждавали за разследваща журналистика. И аз съм гласувал все пак за тях.
Във войната в Украйна загинаха вече повече от 12 журналисти. Защитата на журналистическия труд и журналистите, на свободата им, е правилната кауза. Дори ако тя не ви устройва. Друга не може да има. Защото днес, когато отново замълчите, утре ще сте следващата жертва на „правилните“ хора. И ако те преценяват кой може да говори и кой не, мисля че от професионална солидарност трябва да помислим дали заслужават да говорят и те. Не сме забравили нито „черните списъци“ от „онова“ време, нито необявените от следващото.
“А разследващият журналист Христо Грозев, който вече е световно име, трябва да бъде защитен не само защото е обявен за федерално издирване в Русия, което е нонсенс, но и защото никой няма право да посяга на журналистите или да ги брои за „свои“ или „чужди“…
Нито пък да им запушва устата с пари, цензура, привилегии…
А защитата на едни журналисти не ни дава право да отхвърляме, уволняваме, етикираме или отзоваваме други и то от личности, които се самоетикират в публичното пространство по трудно защитим начин…
Вероятно и БНР ще продължава да защитава свободата на словото, защото то е обща кауза и право не само на един журналист.
Прочетено във фейсбук профила Валери Тодоров