Дори когато сатирикът изпадне в депресия, той отново изрича силни думи. Няма какво повече да добавим към тези стихове на Васил Сотиров. Нека замълчим, заедно с тъгата му…

ЖИВОТ ЛИ БЕ  ДА ГО ОТПИШЕШ –  БЕЗ МАСКА  И БЕЗ ГРИМ…

Вървят разкошни
млади хора
в количките с деца,
а скапаните от умора
и с разнебитени сърца
се молим
тихичко
без глас:
„Не идвайте при нас!“