Валдемар Датски, 1936 г.

След контрапреврата на Стефан Стамболов с верни на княза войски през 1886 г., сваленият от трона княз Александър Батенберг е върнат в България, но независимо от народната подкрепа, нито Ото фон Бисмарк, нито Александър III го поддържат и Александър абдикира от метежното княжество на 26 август същата година. Княжеството се управлява от регентите Стефан Стамболов, Петко Каравелов и Сава Муткуров.

Третото Велико народно събрание на 29 октомври 1886 г. избира за княз принц Валдемар Датски, който е кандидат за престола още през 1879 г. Валдемар Датски е син на датския крал Кристиан IX; брат на британската кралица Александра Каролина Шарлота Луис Юлия, омъжена за Едуард VII; на гръцкия крал Георгиос I, (с рождено име  Кристиан-Вилхелм-Фердинанд-Адолф-Георг Шлезвиг-Холштейн-Зондербург-Глюксбург); и на руската императрица Мария Фьодоровна, (с рождено име София Фредерика Дагмар Шлезвиг-Холщайн-Зондербург-Глюксбург), омъжена за руския император Александър III.

Принц Валдемар отказва българската корона вероятно под натиска на руския император, а също и на жена си принцеса Мария Амелия Франсуаза Елена Орлеанска, правнучка на последния френски крал Луи Филип, която казва:

“Нищо не може да ме накара да сляза там”.

Най-вероятната причина за отказа на Валдемар обаче е нежеланието му да влезе в противоречие с брат си – гръцкия  крал – поради  назряващия конфликт, свързан с Македония и Беломорието.

Няколко месеца по-късно, съгласувано със западните велики сили и без съгласието на руския император същото Трето Велико народно събрание провъзгласява за български княз Фердинанд Максимилиан Карл Леополд Мария Сакскобургготски, който няма политическа биография, но има роднински връзки с повечето европейски династии и при чието царстване България ще претърпи две национални катастрофи.