Житна гъгрица

Една новинка се промъкна вчера така, между другото – държавата  е бракувала 1 300 000 вакси.

Миналата година, в пан демията, видях, че има намалено с 20 стинки брашно.

– Моля, те, моля те, неко да купем двайстина кила – викам  на мъжа ми.

Той не издържа и купихме. Понеже нямаше къде да го съхраним, махнахме един ред с Флобер, Стендал и Пруст от библиотеката и наредих там брашното. После видях и намаление на ориз. Пак – моля  те, моля те и махнахме ред от немските класици, кой ли пък ги чете тия Гьоте, Шилер и Томас Ман… и турих ориза.

Оня ден отворих едно брашно и един ориз, да омеся питка и да сготвя пиле с ориз.

Малиййй, сичко в гъгрици

Нападнали и книгите на долните рафтове – това  Ейглетиерови, тва Време разделно и В търсене на изгубеното време – всичко  в гъгрици. Изхрупли по няколко глави. Сега ви пиша от подвале, щото мъжът ми ме търси да ме бие. Детето ми носи храна и вода тайно, през нощта. Загубихме в тия кризисни времена около … и аз не знам, ама около 150 лв., 100 за брашното и ориза и 50 за библиотеката – книгите  вече са по 30 стинки, нали.

Колко е добра държавата, не е като мъжа ми гат…никого не търси да бие за тия 1 300 000 вакси.

Прочетено и буквално пренесено от фейсбук профила Виктория Тинтерова