Автопортрет на Тарас Шевченко като войник, 1847 г.

“Тъжно и еднообразно местоположение, оголени сиви планини, безкрайната Киргизка степ и мършавите рекички Урал и Ор”

Така описва мястото на военното си заточение Тарас Шевченко, чието литературно наследство е основа на съвременната украинска литература и украински език. Преживял ужасяващо крепостно детство, той попада като прислуга при помещика Енгелхард, който забелязва талантите му и го изпраща да учи живопис във Вилнюс и Санкт Петербург, за да го направи свой крепостен художник. Откупен е от прославения академичен художник Карл Бюлов и вече на свобода написва на малоруски език най-добрите си творби.

На 8 април 1847 г. Шевченко е арестуван за участието си в Кирило-Методиевото дружество и изпратен на каторжна военна служба в Оренбургския край с най-строга забрана да пише и рисува. Десет години по-късно той е освободен с ходатайството на граф Фьодор Толстой, вицепрезидент на Художествената академия, и до края на живота си през 1861 г. живее в Санкт Петербург, достигайки до степента академик по гравиране.

Кирило-Методиевото общество е тайна политическа антикрепостническа организация в Русия, създадена с цел да се създаде федерация на славянски демократични републики, включително Украйна, Русия, Полша, Чехия, Сърбия и България. Така това тайно общество е едно от първите, признало в Руската империя идентичността на българската и украинската държавност.