В Софийската агломерация може и трябва да има градска железница. Част първа
За градска железница в Софийската агломерация, както установихме в първата част, предпоставките са много добри, но за съжаление много дълги години не се развиват, така че да се използват ефективно. За да станат тези предпоставки реални възможности и главно да се привлекат достатъчно пътници, за да стане такава градска железница ефективна, са необходими няколко допълнителни условия:
- Да има добра честота на влаковете, която да им даде качество на градски транспорт.
- Да се дадат добри условия за пътуване – чисти, поддържани и климатизирани вагони.
- Да има много добра координация на градската железница с другите видове градски транспорт както като връзки, така и с единна билетна политика. Това значи добре организирани съвместни действия между Центъра за градска мобилност и БДЖ – пътнически превози.
Особено важно за привличане на пътници е осигуряването на възможности за паркиране включително преференциално и безплатно за ползващите градската железница непосредствено до гарите и спирките. Тази практика се въведе масово по време на енергийната криза след началото на войната в Украйна в Германия и даде много добри резултати.
За реализация на трите описани по-горе трасета стъпките са различни.
Pървото и най-перспективно и важно, поне според мен, трасе e Перник-София-Елин Пелин. При наличната ситуация възможната честота на мотрисите се определя от максималното време за преминаване между две гари в еднопътната му част между гара Захарна фабрика и гара Драгичево. Това е така, понеже разминаване може да се случи само на гара с два коловоза. Сега най-голямо е времето между гара Захарна фабрика и гара Горна Баня, и между гара Горна Баня и гара Владая – и за двете междугария е по 10 минути. Това значи, че по съществуващото еднопътно трасе от Даскалово до Захарна фабрика, могат да се движат влакове в едната посока на интервал не по-малък от 22-25 мин. И това е при условие, че се движат само мотрисите на градската железница. При преминаване на други влакове, независимо дали с пътници или с товари, не може да се постигне нито ритмичност, нито добра честота. Този проблем не съществува за отсечката Захарна фабрика – Централна гара – Елин Пелин, тъй като тя е двупътна.
Така че, за да се осъществи идеята това важно трасе да работи като градска железница и то във върхови часове с честотата на градския транспорт е необходимо:
- Да се изградят две нови гари с втори коловоз за разминаване на влаковете – на Мала кория и във Факултета. Така времетраенето на пътуването между които и да са две гари по еднопътното трасе от Захарна фабрика до Драгичево ще стане максимум 5 мин., а честотата на мотрисите в час пик може да бъде на 12 – 15 мин.
- На гарите Перник, Перник Разпределителна, Метал, Даскалово, Драгичево, Владая, Казичане, Верила и Елин Пелин да се организират паркинги, безплатни за ползващите градската железница. За щастие навсякъде има тази възможност.
- Да се направи цялостна рехабилитация на трасето Драгичево – Захарна фабрика.
- Да се закупят нови мотриси, предназначени специално за градската железница от Перник до Елин Пелин. При нови мотриси скоростта между гарите може да се увеличи, което може да повиши ефективната скорост на придвижване за цялото трасе до около 42 – 45 км./ч.
- Да се освободи трасето от автомобилни пресичания, което значи да се изградят три автомобилни подлеза – на Мала Кория, на Захарна фабрика – ул. „Кукуш“ (какъвто е предвиден по влязъл в сила подробен устройствен план още преди 11 години) и подлез на ул. „Суходолска“ (за него също има влязъл в сила устройствен план от преди осем години).
- Да се освободи трасето от пешеходни пресичания на ниво като се изградят поне пет пешеходни подлеза на територията на Западен парк и Княжево и един надлез във Факултета.
- Да се направят шумозащитни съоръжения по трасето на отсечки по предложение на живеещите във Владая, Княжево, Факултета, Горна Баня.
И всичко това трябва да се случи след като трасето Перник – Захарна фабрика остане само (!) за градската железница. Товарното движение и бързите влакове трябва да не ползват този маршрут, което значи, че безумния проект за над 1,2 милиарда лева на скоростна железница Перник – София през Владая да се прекрати и усилията и финансирането да се насочат към трасето Батановци – Разменна – Волуяк. За участъка гара Захарна фабрика – Централна гара – Казичане – Елин Пелин при наличие на двупътно ж.п. трасе въпросът може да се реши само с добра организация и нов превозен състав.
Второто перспективно трасе на градската железница – Своге – София изисква само добра организация и добавяне на два или три нови влака. И тук при наличие на безплатни паркинги на гарите и спирките и една добра честота сутрин и вечер – например 30 минути, може да привлече много нови пътници (а и сега доста хора ползват това трасе) и в двете посоки, което определено може да намали значително автомобилния трафик през Искърското дефиле и транзит на автомобилен поток през Нови Искър. Много хора, живеещи в Своге и селата и махалите по дефилето, работят в София или ползват услугите на столицата, както и много софиянци пътуват за отдих и до вилите си по поречието на Искър, ще слязат от личните си автомобили. А ако се удължи маршрута и до гара Искър, ще се направи връзка с метрополитена и градския транспорт в цяла източна София, което може да даде допълнителен ефект.
Третото трасе – Сливница-София е със сравнително малък ресурс за обслужване на пътници, но той може да се увеличи значително, ако на гарите на трите населени места, които са му най-големия потенциал – Волуяк, Костинброд и Сливница, се осигурят безплатни паркоместа. Това може да свали немалко хора от личните им автомобили, дори и при сегашната организация и честота.
Впрочем тук като допълнителна предпоставка може да се включи изграждането на новата метростанция при гара Обеля. Координацията обаче на Столична община и на общините около София с НКЖИ и БДЖ – едни доста консервативни и мудни структури, е доста трудна и би следвало да се провежда по-активно, за да се получи желаният резултат. Това обаче е основно в ръцете на Столична община, тъй като БДЖ, при всичките си останали проблеми, едва ли ще се интересува изобщо от проблемът „градска железница“…
А трябва…
Възможни въпроси:
- Считаме ли, че градската железница в София е възможна и ако да, какво бихте направили да се случи?
- Какво е мнението Ви за проекта „Скоростна железопътна линия София-Влдая-Перник-Радомир“? (моето мнение съм го заявил в една Малка Софийска история, озаглавена ТЪНКАТА РАЗЛИКА: 52. Скоростна ж. п. линия през половин София и през цял Перник е безумие