АРХ. ПЕТЪР ДИКОВ: #МалкиСофийскиИстории
ГРОЗДОВЕТЕ НА ГНЕВА: 35. Паркове, протести, права…
Не съм привърженик на конспиративните теории, но имам чувството, че невидима ръка вече повече от 30 години ни подбутва да се мразим


арх. Петър Диков

Източник: БГНЕС

Горублянци пак са на протест срещу блокирането на имотите им за парк. Протестиращите пак затварят Цариградско шосе. Този път всеки ден с час повече. Архитект Янита Тарабанова от Инициативния комитет пак казва:

Протестът не е политически, не искаме пари, не искаме оставки, нито пък искаме някой да бъде назначаван. Искаме да ползваме нашата собственост. Имотите ни по време на социализма бяха 32 години в ТКЗС, а вече 31 години стоят блокирани от градоустройствени планове с отреждане за озеленяване, но не се отчуждават. Искаме ПУП с отреждане за строителство на тези терени“.

А аз, както преди една година, пиша по този проблем…

ПЕТЪР ДИКОВ: Паркове, протести, права…
Как „спасителят“ на София ще се погрижи за свещеното и неприкосновено право на собственост, един от четирите стълба на демокрацията и изрично защитено от Конституцията ни?

Въпреки че един мой приятел казва, че за днешните времена май пак важи надписът от една древна каменна колона:

 …и страшно време настана – всички пишат и никой не чете…“

Протестите отново ме върнаха в 2008 г., когато се организираха обсъжданията на изменението на ОУП София в район Младост. Тогава правихме обсъждания във всички 24 района на София…

За този район се проведоха на две места – единия в жилищния комплекс, другия в квартал Горубляне – от уважение към гражданите и за да се чуят различни мнения и различни позиции. И при вземането на решение да се отчетат различните интереси…

Това беше принцип в нашата работа

В жилищния комплекс срещата с гражданите възбуди много емоции. Проведе се в училищен салон, не помня в кое училище. Бяха се събирали повече от 600 – 700 души – салонът беше претъпкан. На първия ред в салона седяха най-лютите борци срещу застрояването и презастрояването, и с бойки изказвания призоваваха хората от комплекса на бунт. А те, гражданите, бяха нервни и ядосани – викаха, обиждаха, освиркваха мен и проектантите. От къде на къде ще се строи в Младост, какви са тези собственици на земя, които искат да презастроят комплекса.

Те са живеещите на тази територия и те искат забрана на всякакво строителство

Освен това на Младост трябва парк и е крайно време да се реализира обещавания вече 20 години Източен парк. И имаха основание, защото част от това, което се беше случило в последните 7-8 години бе наистина нагло и безочливо – с  частични градоустройствени изменения, върху детски площадки и изградени зелени площи, на възстановената собственост на „земеделска“ земя, беше разрешавано да се строи масово…

А съседите разбираха едва когато се появят багерите

След ж.к. „Младост“ се проведе обсъждане за район Младост, но в Горубляне, в Културния дом. Залата беше претъпкана, имаше дори правостоящи. Вероятно присъстваха над 1000 души. И отново аз бях престъпникът, сега вече с други грехове – защото преча на собствениците на възстановени имоти от Горубляне в жилищния комплекс Младост и в зоната между Горубляне и Младост, предвидени за Източен парк, да си използват собствеността по предназначение и да строят сгради. Въпреки че предназначението, с което е възстановена собствеността е „земеделска земя“. Възстановените имоти в ж.к. „Младост“ в преобладаващата си част са възстановени на горублянци. Питаха защо на земята на техните бащи и дядовци, вкарана в ТКЗС от комунистите преди 70 години, да не може да се строи и защо някои, които са дошли от някъде си да живеят в София, могат да се разпореждат какво собствениците да правят с възстановените им имоти…

И защо техните ниви между Младост и Горубляне са предвидени за парк, а не за строителство на блокове?

Впрочем от арх. Тарабанова разбрах, че парковете са за жителите на панелните комплекси и политиците им ги обещавали преди избори, за да гласуват за тях… вероятно на собствениците на земя паркове не им трябват.

И там викаха, свиркаха и обиждаха

Борците за правда от първия ред в ж.к. „Младост“ обаче, се бяха настанили на последния ред на балкона. И не поискаха да споделят пред горублянци техните претенции и желания. Не казаха нито дума, а логичното бе да обяснят защо викаха и свиркаха в салона на училището в комплекса.

Аз и тогава и сега нямам проблем да обяснявам какво се случва, защо се случва и какво трябва да се направи, за да има разумен компромис между правата на собствениците на имоти според Конституцията и законите, и общите интереси на гражданите. Тогава обяснявах как земите, които са за озеленяване, следва да се отчуждят и собствениците да се обезщетят съгласно Конституцията и закона и в съответствие с подробните устройствени планове. Е, на горублянци им казах коректно, че срокът е сравнително дълъг – именно аз предложих удължаването на срока за отчуждаване на имоти, предвидени за зелени площи от 5 години в ЗУТ на 15 години в ЗУЗСО, защото държавата и общината нямат нито организационните възможности, нито финансовия ресурс да се справят за 5 години с всички терени, които следва да се отчуждят.

Хората приеха. И зачакаха. Така и не дочакаха…

И разбира се въпросът за данъците, които собствениците плащат без да могат реално да ползват имотите си…и него съм поставял неведнъж…

Впрочем може би ще трябва да има и една малка софийска история защо с решение на СОС 755 от 26.07.2007 година Дирекция „Отчуждаване“ бе прехвърлена от Направление „Инвестиции и строителство“ в Направление „Архитектура и градоустройство“ и по каква причина с решение 132 от 25.03.2010 г бе върната обратно…

Общият устройствен план на София беше приет и от гражданите, и от СОС, и от Министерски съвет. Това беше преди 13 години. Между другото на 15.10.2020 г. по жалба на Висшия адвокатски съвет, Конституционият съд отмени срока от 15 години като противоконституционен. След това решение се появи уникална правна ситуация – вече почти две години в ЗУТ в чл.208 ал.1 и в чл. 215 ал.6 има текстове в червено, за които е обяснено, че са обявени за противоконституционни, но не са отменени…нещо като стария виц за катаджията, който писал „тая дупка не е дупка“…

По правило съдебните решения не се коментират, но за мен остава необяснимо как първо адвокатите, а след това и съдиите установиха, че 15 години е противоконституционен срок, а 5 години от влизане в сила на плановете и 10 години за терените за инфраструктура не са. Спомням си твърдението на един виден философ, че повечето норми са подчинени на формалната логика – въвеждането на едно число като норма и как по тази формална логика може да се окаже, че разликата между плешивия човек и този с коса е един косъм, при условие, че определим примерно, че плешив е този, който има по-малко от 1000 косъма на главата си…

В заключение си мисля, че при горублянци сега ще трябва да отидат хората от общината, които отговаряха за отчуждаването и спасителите на зеленината и да обяснят на собствениците какво ще се прави…

Дали терените между Младост и Горубляне да останат за парк като се отчуждят или да се застроят с поредните блокове и молове, за които някой трябва да плати улиците, тротоарите, водопровода, канализацията, електроснабдяването, уличното осветление и т.н, и т.н….

Собствениците все пак трябва да знаят, че им е възстановена земеделска земя

А хилядите софиянци, висящи в задръстването, причинено от протеста, с нищо не са им виновни…

Другото решение е, както бях писал преди време, да се чака новия 9-ти септември – всичко да стане общонародна собственост, собствениците да пият по една студена вода, а борците срещу застрояването и за спасяване на зеленината да обявят, че са победили…

Не съм привърженик на конспиративните теории, но имам чувството, че невидима ръка вече повече от 30 години ни подбутва да се мразим – всеки да мрази всеки…имах един приятел, който казваше:

…до къде го докарахме – всеки срещу всеки и всички за никъде…“.

 

Ако сте харесали статията, може да се абонирате за страниците ни във Facebook и Twitter