In memoriam
Две години без Кути
#Всекидневна глътка сатира


Чавдар Николов

Мегали Кути, шарж Чавдар Николов

Веднъж, говорейки си на чашка, Иван ми рече   

–  Лесно ти  е на теб, свободен си. Ами аз като съм завършил и гимназията и академията, как да се освободя от тях?.

Всъщност Кути беше свободен като рисувач, но внимателно деформиращ своите герои, така че никой да не остане обиден. Дори вечно недоволният от карикатурите за себе си премиер, веднъж добродушно каза, че започнал да се бръсне , за да не го обръсне Кутузов.

Това беше Иван – виртуозът, когото всички харесваха и обичаха. В Сърбия колегите го поздравяваха с

– Живели, Легендо!

Чувството му за хумор бе леко и близко до народния хумор. Познавам само двама, които умееха така лесно да общуват с публиката си. Иван Кутузов и Доньо Донев. Публикуваха го всички вестници от промяната насам.

Беше учител по рисуване, когато от „Дневник“ го поканиха да стане редакционния им карикатурист. Там, в зенита си, публикуваше своите всекидневни карикатури до спирането на вестника, а веднъж в седмицата шаржове в рубриката „Строители на капитализма“ на в. „Капитал“. Незабравими ще останат и годишните му календари в Капитал с масовки от политици в стила на едновремешните „Папагали“. Много негови почитатели ги колекционираха. После реши да се премести във в. „Труд“ и не след дълго, със самоирония казваше:

– Ех, бях капиталист, а станах трудовак.

Публикуваше често и в „Прас Прес“ . Отиде си от този свят рано, успя да раздаде докрай талантите си и остави диря в съвременната българска карикатура.

Прочетено във фейсбук профила Tchavdar Nikolov

 

 

Ако сте харесали статията, може да се абонирате за страниците ни във Facebook и Twitter