ВсекиДневно с Ivan Delcheff
Дебютът на комисарите
Съд от 135 комисари осъжда през 1649 г. Чарлз I на смърт


Троен портрет на Чарлз I от Антонис ван Дайк, главен асистент на Рубенс и придворен художник на английския крал

На 19 ноември 1600 г. в Дунфермлайнския дворец във Файф е роден Чарлз I, крал на Англия, Шотландия и Ирландия, син на Джеймс I, първият английски крал от шотландската династия на Стюартите, който пък е син на Мария Стюарт, обезглавена от Елизабет I след деветнадесетгодишно затворничество, обвинена в католически заговор за убийството на Елизабет.

Чарлз е женен за Хенриета Мария, дъщеря на френския крал Анри IV, който е протестант, приел по-късно католицизма, но гарантирал правата на протестантите, и по тази причина убит с нож в каретата си от католическия фанатик Франсоа Раваяк.

По време на управлението на Чарлз в Ирландия и в Шотландия избухват въстания, а Парламентът – създаден  четири века по-рано с Великата харта на свободите, подписана 1215 г. от крал Джон Безземни Плантагенет – се  опитва да ограничи властта на монарха. Така през 1642 г. започва войната между краля и парламента – един  класически за залеза на абсолютизма конфликт.

Крайните протестантски пуритани започват Английската революция, водени от Оливър Кромуел, чийто кръстник забогатява при конфискацията на земите на католическите манастири, а прапрабаба му Катрин е сестра на Томас Кромуел, главен съветник на Хенри VIII, обезглавен поради обвинение в ерес, а всъщност защото сватосал краля за четвъртата му жена Ана Клевска, която Хенри не харесал.

Оливър Кромуел побеждава войските на Чарлз I, парламентът организира съд от 135 комисари (всяка революция в един момент открива институцията на комисарите) и този съд осъжда Чарлз I на смърт като тиранин, изменник и враг на отечеството. На ешафода на 30 януари 1649 г. Чарлз I изразява презрението си към тези, които са го осъдили на смърт, с думите:

Всички ваши свободи са резултат от наличието на правителство. Това произтича от управлението, което не ви принадлежи. Поданикът и господарят са съвършено различни понятия.“

Илюстрация на книга от 17 век показваща обезглавяването на крал Чарлз I.

Кромуел умира осем години по-късно като пожизнен лорд-протектор и е погребан в Уестминстърското абатство до телата на английските крале. След смъртта му настава хаос, кралската власт е възстановена в лицето на Чарлз II, син на обезглавения крал, тялото на Кромуел е изровено от гроба, обесено на бесилката на позора в Тайбърн, а набучената му на кол глава е поставена до залата, където е осъден на смърт Чарлз I.

 

Ако сте харесали статията, може да се абонирате за страниците ни във Facebook и Twitter