Паметникът на Джордано Бруно на „Кампо деи Фиори“ – площадът, където е бил изгорен

На 17 февруари 1600 г.  в Рим на „Кампо деи Фиори“ – „Площадът на цветята“ – е  изгорен жив доминиканския монах Джордано Филипо Бруно на 52 годишна възраст.

Джордано Бруно предполага, че вселената е безкрайна и че звездите са слънца. Макар че едва ли има по-лоша съдба за един мислител от това да изпревари времето си, не космологията е причина за трагичната му смърт – той  е осъден като:

“неразкаял се, упорит и непреклонен еретик”

Джордано има странни занимания като мнемониката, която дори преподава като изкуство на паметта на младия венециански аристократ Джовани Мочениго.  

Ученикът обаче заподозрява в това измама и изпраща на венецианската инквизиция серия доноси, в които обвинява учителя си в ерес, а именно, че Христос всъщност е бил маг и че е извъшвал мними чудеса, а също, че душите преминават от едно живо същество в друго.

Връзката на Бруно с магията много бързо е разкрита от Инквизицията, Джордано Бруно издава труда “De magia naturali” докато е бил в Прага, в който различава девет вида магия. Нещо повече, Бруно е имал чувство на превъзходство над Николай Коперник, превръщайки математическите открития на поляка в йероглиф на божествените тайни и в част от традицията на магическо-окултния херметизъм.

Всички книги на Бруно са забранени от Римокатолическата църква, като са вписани в Index Librorum Prohibitorum, Индекс на забранените книги, които не могат да се четат под страх от отлъчване от Църквата. Този индекс е действащ до 1948 година, забранени са книги на Еразъм, Волтер, Даниел Дефо, Коперник, Кеплер, Балзак, Сартър, Кант и Декарт.

“Моята борба” на Адолф Хитлер не е вписана в списъка на забранените книги на римокатолическата църква.

Портрет на Джордано Бруно от Книга на ректора на Женевския университет (1578), където Бруно се записва, сменяйки вярата си от католик на протестант, спасявайки се с бягство от обвинения в четене на забранени книги в манастира Свети Доминик