Има ли причина заплащането на лекарите да бъде базирано на брой отчетени пътеки и извършени процедури? Заплатите на полицаите зависят ли от броя заловени престъпници?

Пожарникарите получават ли повече, ако гасят повече пожари?

За осигуряване на качествена услуга е важно да съществуват правилни стимули. Когато е важно количеството, а не качеството, неминуемо се стига до конвейер и много недоволни пациенти.

Например в Германия заплатите на лекарите се движат в тесни граници според позицията и не зависят от броя извършени процедури и хоспитализациите.

Защо тук е различно?

Печални примери ни показаха колко лесно е да се източва касата дори чрез фиктивни пациенти, които не знаят, че са постъпвали в болница по документи.

В момента стимулите са насочени към масови хоспитализации и пренебрегване на амбулаторната помощ и профилактиката.

Хора влизат в болница, когато същите процедури могат да бъдат проведени в лекарски кабинет.

Но амбулаторните процедури не са реимбурисирани, както клиничните пътеки. Това води до излишни разходи и списък на чакащите в желаните болници. Докато няма адекватна оценка на качеството, не може да очакваме ефективна система на здравеопазване.

В момента всеки се спасява сам и най-често трябва да доплаща, за да му се обърне дори минимално внимание.

Прочетено във фейсбук профила Stefan Mitev