На 7 февруари 1992 г. в Маастрихт, Нидерландия, дванадесет страни, членуващи в Европейските съобщества, подписват договор за създаването на Европейския съюз. Договорът завършва процеса на урегулиране на паричните и политическите системи на европейските страни и техните взаимоотношения. Европейските съобщества, положили основите на Европейския съюз, са Европейската икономическа общност, Европейската общност за въглища и стомана и Европейската общност за атомна енергия.

Договорът е подписан от Негово Величество кралят на белгийците, Нейно величество кралицата на Дания, Президентът на Федерална република Германия, Президентът на република Гърция, Негово Величество кралят на Испания, Президентът на френската република, Президентът на Ирландия, Президентът на република Италия, Негово Кралско Височество Великият Херцог на Люксембург, Нейно Величество кралицата на Холандия, Президентът на република Португалия, Нейно Величество кралицата на Обединеното Кралство Великобритания и Северна Ирландия (от дванадесет подписали страни шест са монархии!).

С Маастрихтския договор са определени пет критерия за страните, встъпващи в Европейския валутен съюз:

– дефицитът на държавния бюджет да не надхвърля три процента;

– държавният дълг да не надхвърля шестдесет процента от брутния вътрешен продукт;

– държавата в продължение на две години да поддържа курса на националната валута в зададен диапазон;

– нивото на инфлация да не е по-високо от един и половина процента от средната стойност на три от страните от Европейския съюз с най-стабилни цени;

– процентите на държавните облигации да не са по-високи от два процента от тези на страните с най-ниска инфлация.

Състоянието на редица от показателите понастоящем във водещите европейски страни поставят под съмнение изпълнението на Маастрихтските критерии, но тези страни определят политиката на Съюза и не подлежат на контрол по тези критерии