Триумфалната арка на император галерий в Солун

Сердикийския едикт е много значимо събитие в историята на Римската империя и на християнството и много важна част от историята на нашите земи. За съжаление самите ние – в София и в България не го познаваме достатъчно и освен това изобщо не сме го представяли публично пред нашите граждани и пред света. Едиктът е подписан от император Галерий тук, в София, която тогава се е наименовала Сердика, откъдето е дошло и името на едикта и е обявен в Никомедия, тогавашната столица на Източната Римска империя…

Гай Галерий Валерий Максимиан е петдесет и третият император и според римския историк от IV в. Флавий Евтропий е роден през 250 г. в района на Сердика. В детските си години е бил пастир и от там и прозвището “арментарий” – говедар. Започнал военна служба той бързо се издига в йерархията и е забелязан от император Диоклециан, който на 1 май 293 г. го назначава за цезар, а малко по-късно го жени за дъщеря си Валерия и му дава да управлява Дунавските провинции. Галерий управлява по време на така наречената тетрархия в Империята и провежда успешни военни действия срещу сармати и готи, а след това и срещу персите в Месопотамия, Сирия и Армения.

В края на III и началото на IV в. след Христа християнството се развивало много бързо в Северна Африка и в Близкия Изток и е започвало да навлиза сериозно в Европа.

Галерий, както и Диоклециан са подлагали християните на страшни гонения

Легендата говори, че вероятно съпругата му Валерия, дъщерята на Диоклециан – е била християнка и тя в края на живота на тежко болния Галерий, успява да го убеди, че мъките му са Божие наказание заради преследванията, на които е подложил християните и той, за да изкупи греховете си, трябва да признае християнската религия.

Сердикийския едикт, подписан на 30 април 311 година, е първият едикт на римски император, който дава право на християните свободно да изповядват религията си.

Независимо от легендите за повода и причините за издаването на едикта и сега, когато четем текста му, не може да не си дадем сметка колко мъдрост и държавнически подход има в него и колко уникално ясни са езикът и стилът му…

Преводът на едикта от латински е приложен в края на материала и е добре да бъде прочетен от всеки днешен политик…

Миланският или Медиоланският едикт, който е известен по целия свят като едикта на император Константин – впоследствие обявен за светец и прогласен за Велик, практически повтаря текста на Сердикийския едикт и е подписан в Милано две години по-късно.

И така, след това историческо въведение, към края на 2010 г. една група професори – историци и преподаватели в Художествената академия и Университета по архитектура, строителство и геодезия дойдоха при мен с идеята да се постави знак, паметник, свързан със Сердикийския едикт на император Галерий, с който знак да отбележим 1700 години от издаването му тук, в София. С този паметен знак трябваше да бъде показано пред Европа и по света, че първото официално държавно признаване на християнството в Римската империя е станало с документ, издаден именно в Сердика – днешна София, града, кръстен на Божията премъдрост…

Откровено трябва да призная, че аз също не знаех за Сердикийския едикт и за тази част от историята на нашите земи.

Подкрепих горещо идеята и започнахме подготовка за реализация ѝ. Общо стигнахме до предложение паметникът да бъде поставен на площад „Николай Гяуров“.

Това е триъгълният площад, който е на улиците „Московска“ и „Раковска“ и се намира срещу паметника на Иван Вазов в градинката пред църквата „Св. София“ и който всички софиянци познават, но малко от тях знаят как се казва. Един прекрасен малък софийски площад, който се използва за паркинг.

За съжаление инициаторите за издигането на този паметник се изпокараха помежду си – какъв да бъде, кой да го направи и по какъв начин да се направи…

Дали да има фигура на римски воѝн, дали да има плоча, върху която е написан Сердикийския едикт, дали да има някакви допълнителни знаци…

Ако бяха само на две групи, може би щях да взема страна и все пак да има решение. Всеки от инициаторите обаче настояваше за собствената си идея и нямаше как, кой и какво да ги обедини…

Поради това типично нашенско разделение паметникът не се случи

ЕДИКТЪТ НА ГАЛЕРИЙ – Или как професорите оставиха християнското първенство на София в забвение

Така 1700 годишнината от издаването на Сердикийския едикт бе отбелязано само с отпечатването на пощенска марка. Няколко години по-късно пред църквата Света София бе поставен текста на Едикта, изписан на три езика – латински, български и гръцки, събитие, което отмина почти незабелязано…

Аз обаче съм оптимист…мисля, че все пак някой ден площад „Николай Гяуров“ ще стане емблематично градско пространство със знак-паметник на Сердикийския едикт а не паркинг, както и може би някой ден ул. Раковски между бул. Цар Освободител и ул. Врабча ще мине в тунел и цялото централно сакрално пространство на София ще стане пешеходно…но това е друга малка Софийска история…

ЕДИКТ 30. 04. 311.

Сердика

ПРЕВОД ОТ ЛАТИНСКИЯ ТЕКСТ НА ЛАКТАНЦИЙ

1. Между останалото, което ние постоянно правихме за ползата и благото на държавата до този момент от наша страна, ние искахме изцяло да управляваме в съответствие със законите на предците и обществените принципи, а също да се грижим за това християните, които оставиха пътя на своите прародители, да се върнат към благите мисли.
2. В резултат на това християните бяха обхванати от толкова неразумно стремление, че престанаха да се подчиняват на древните обичаи, установени за тях от предците, а по собствена воля и по собствено желание си измислиха закони, които и съблюдаваха, обединявайки със своята неразумност различни народи.
3. Накрая, когато последва нашето предписание за това те (християните) да се обърнат към древните постановления, много му се подчиниха от страх, а много бяха екзекутирани.
4. И понеже твърде много (християни) упорито не оставяха своите убеждения и при това ние видяхме, че както не се отдава дължимата почит на небесата, така не се уважава и християнският бог, по съображение на нашата най-мека кротост и съгласно с постоянната любов, ние сме готови да окажем снизхождение на всички хора, без ни най-малко колебание, разпространявайки нашето великодушие, ние постановихме християните отново да живеят свободно и да устройват своите събрания, но по такъв начин, че никой от тях да не нарушава реда.
5. С друго послание към съдиите ние възнамеряваме да укажем какво те трябва да правят. Ето защо, по нашето великодушие, нека те (християните) да молят своя бог за нашето спасение, за нашата държава и за себе си, за да може навред държавата да бъде невредима и хората безметежно да живеят в домовете си (lucii lactancii, de mfortibus persectorum, cap. Xxxiv)