Има една България, която всички ние мразим. България, в която на власт е боклукът и мръсната пяна, изплували във водовъртежа на събитията. Една държава, в която престъпниците определят законите, по които да живеят почтените хора. Държава, в която богат се става само с добра политическа ориентация, а не с работа. Държава, в която бедните духом са богати материално. Държава, управлявана от мафията. Държава, в която по време на извънредното положение на бедните дават кредити, а не помощи. Държава, в която всяка сутрин със задоволство съобщават умрелите и заразените. Държава, в която политиците внушават на гражданите постоянно чувство на страх и на вина, за да властват над душите им.
Аз мразя тази България! Това не е моята България
Колко пъти съм си мислела да се махна, поне да не гледам катастрофата с очите си. Да, да избягам от разпада на нацията ни и всичко, което прадедите ни са постигнали заради нас. Или пък да се примиря. Да се вкопча в МОЛ-овете, фризьорските салони, банкетите и лъскавите парцалки, за да запълня дупката в душата си, която вижда как всичко ценно и стойностно бива ритуално убивано от държавата на мафията.
Моята България е друга
Тя е държавата, в която хората събират капачки, за да помогнат на някое детенце да живее, защото държавата, която е длъжна, не го прави. Тя е България, в която млади хора не убиват и ограбват възрастни хора, а им носят храна и им помагат. Моята България е тази, в която професионалисти и ерудити смело застават на позицията си срещу властта въпреки, че осъзнават, че ще бъдат смачкани от тежката държавна машина.
Тя е там, където хората не се примиряват и не свеждат глава.
Тя е България на малките всекидневни борби срещу злото
На добрите хора, които хранят бездомните животни и плачат като видят старата си учителка да рови в кофата за боклук, с ужас от това, което е направил животът с всички нас. Тя е България на интелигентите, които винаги протестират и никога, ама никога не стават част от лакеите. Макар и презрени от властта и обществото.
В другата България правителството отпуска безлихвени заеми на застрашения бизнес, а първите, които ги получават, са колекторски фирми, които живеят от кръвта на длъжниците на бързите кредити и банките! 75 милиона лева, за да могат да продължат да ви звънят посред нощ и да ви плашат какво ще ви се случи, ако не си върнете заема с непосилната лихва и неустойки. Опитах се да пресметна на колко бедни семейства, останали без работа може да се помогне с тези пари и направо ми се прирева.
Това не е истина. Не трябва да е истина! Не искам да са истина опашките от хиляди хора, останали без работа. Не приемам възрастните хора, затворени като животни по домовете си без правото дори да излязат на слънчице в парка – какво пречи да издадат заповед само по един човек на пейка, че не разбрах! Не искам гладни деца. Не искам престъпници на върха. Не искам наглостта на депутатите, които спорят три пъти по-дълго време за заплатите си, отколкото как да спасят останалите без хляб!
Искам си моята България. На трудолюбиви, честни и почтени хора. На българската нация! Защото онази, другата, чуждата и престъпна България, ще я убие!
Прочетено във фейсбук профила Елена Гунчева