Фейсбук фейлетон
За хората и за поповите прасета
В царството на инсектите


Борис Иванов

Снимка на попово прасе, източник: Agri.BG

На западната ни тераса може да се стои след залез. Гледам небето и поемам нощния въздух. И тогава, въпреки шумовете от недалечния булевард, чувам щурците. И те се разделили на племена. Най-мажорно и отривисто е скандирането:

Мут-ри-вън, мут-ри-вън

Отнякъде се лее еднообразното

Ня-ма-пък, ня-ма-пък

А по-басово, като исо, сякаш чувам:

Не-ни-пу-ка, не-ни-пу-ка

Понякога охлаждащият вятър смесва мелодиите и като че ли се получава: ня-ма-ни, ня-ма-ни; на-пук, на-пук и дори: пак-ня-ма-ут-ре.

Ако затвориш очи и още по-напрегнато се вслушаш, можеш да различиш и други фрази.

Ясно е, че тоя нестроен хор е само в моята глава. Щото щурецът „пее“, когато сваля женска, когато оповестява положителния резултат, за да маркира територия…

Щурците са крилати насекоми, но не летят. Подскачат. Свиренето на щурците произлиза от триенето на крилата им едно в друго.

Друго крилато насекомо е поповото прасе. Ползва крилата си веднъж годишно, за да си свърши работата. През останалото време рови земята, мълчи и плюска. Като прасе. Ама защо е наречено „попово“? Сигурно защото гълта готова чужда храна. И се наплюсква „като попско дете на задушница“.

Мисълта ми, като ципокрило, хвръкна от лятната нощ и цопна в царството на инсектите. Хлебарките, тлъстите бръмчащи мухи, калинките застрашават здравето ни, но с тях се свиква – някои дори ги харесват. Но поповото прасе е най-вредното насекомо за градините на хората. Мисля си, че единственото нещо, което би харесало попово прасе, е също такова прасе.

Безинсектен следобед!

Прочетено във фейсбук профила Boris Ivanov

 

Ако сте харесали статията, може да се абонирате за страниците ни във Facebook и Twitter