На 4 февруари се навършват 150 години от рождението на Гоце Делчев. Обещаха ни официално, че годишнината ще се чества съвместно с РСМ. В знак на добра воля и в името на „новото начало” в отношенията ни. На ниво премиери, които били отговорни за външната политика на двете страни и „надграждали” контактите между Повардарието и старото Отечество.

Последното си е наш блян

Оказва се, че премиерът на РСМ заедно с външния министър Османи са в Брюксел и Париж, а нашият премиер ту щеше да поднася цветя на паметника на Гоце Делчев в Борисовата градина, ту ще отиде до Благоевград за честването. Можело и президентът да е там. Външната ни министърка щяла да поднася венец в Скопие на гроба на Гоце Делчев в черквата „Св.Спас”. Заедно с министъра на културата на РСМ и с Тошко Йорданов, председател на комисията по култура в нашето НС, Нерде външен министър, нерде културен, но поне да са заедно, нали?

Нещо като нерде Ямбол, нерде Стамбул, но това е положението

Сега ще има малка компенсация, че при посещението в Скопие на българската делегация начело с премиера ни и външния министър не намериха време да посетят и „Св.Спас”, където са тленните останки на Гоце Делчев. Предадени впрочем от София в онези години, за които никак не ни се иска да си спомняме заради такива деяния.

Днес сме свидетели на „възстановяване на доверието” и обещания, че „новото начало”, съсредоточено върху търговско-икономически връзки, ще е в интерес и на двете страни.

Но се знае, че целта е бързо вдигане на т.н. вето

Подозренията за чужда намеса даже не се крият. Хвалим се, че вече имаме не 5+1, а само 4+1 като наши условия, за да вдигнем т.н. вето…

А в същото време президентът на РСМ ни залива със студена вода като се среща с побелели представители на сепаратистката организация „Илинден”, която посъветвал да си търси правата в европейския съд и да провежда политика в страната по живеене. Сякаш тези хорица, известно как финансирани, до този момент са живели в Повардарието, например. Във всяко стадо си има мърша, ама защо точно сега, когато премиерът ни е толкова въодушевен, че постига такива успехи в политиката ни с РСМ, каквито никой преди него не бил направил. Загубили сме били цели 30 години!

То за тези 30 години какво ли не загубихме!

Нейсе, и това ще преживеем. Болката обаче остава. Дори и да не се изпълни призивът на Драги Георгиев за закриване или замразяване на дейността на прословутата съвместна историческа комисия. Съставът ѝ от наша страна не бе променен, въпреки настойчивите искания на Скопие, но сега има ново предложение – няма комисия, няма проблеми. Както е тръгнало и това може да се приеме като оправдан компромис. Целта е важна, нали? За нас, мислещите редови българи, остава да почетем с чест и наведени глави паметта на Гоце Делчев, да спомним делото и мечтите му. Поне в този ден да запазим достойнство. Поклон!

Прочетено във фейсбук профила Zornitza Ilieva