На фона на потенциалната инвестиция за 1.4 млрд. евро, и то на първо време, а впоследствие и повече, политиците у нас веднага извадиха шпагите кой е по-и най-вътре в играта за нея. Заговори и тежката им артилерия.

Премиерът Борисов обяви, че ще преборим конкурентите Сърбия и Турция и полага всички усилия за това.

Президентът Радев го контрира чрез преговори с немския президент Франк-Валтер Щайнмайер.

Експрезидентът Плевнелиев като шеф на автомобилния клъстер заяви, че не друг, а той води преговорите с „Шкода” за новия завод.

Икономическият министър Емил Караниколов за капак изцака всичките: Аз поименно ще посоча кои хора са свършили работата, който и от големите да си слага медали. Аз си знам хората, които работеха, само да ни изберат.

Всъщност всички блъфираха.

С кой всъщност трябва да се преговаря?

Блъфираха, понеже преговори с концерна „Фолксваген” засега няма.
А преговорите с „Шкода” въобще не са определящи. Защо?

1. В този завод освен Шкоди ще се произвеждат и други марки – например испанския Сеат, както обяви немският концерн. А решението за другите марки не е в компетенцията и правата на „Шкода”
2.  Шкода не взима решения за инвестициите в чужбина.

Малко предистория

След падането на социализма „Шкода” фалира. При оздравяването ѝ отделно се обособява малка „Шкода“ – „Шкода ауто” за производството на автомобили. Голямата „Шкода” преминава през различни перипетии и сега е собственост на пет офшорки от разни острови по Световния океан. Тя си запазва правото на марката, включително и за автомобилите. „Фолксваген”, влиза с дял от 30% в малката, автомобилната „Шкода”, после делът нараства на 70%, като си плаща на голямата за ползването на марката. А по-после тази автомобилна „Шкода” става собственост на VOLKSWAGEN FINANCE LUXEMBURG S.A., със седалище Strassen, Люксембург.

Тази фирма владее вече 100% от автомобилната „Шкода”. И към нея са прехвърлени всички дъщерни дружества на Фолксваген в чужбина – общо 27 на брой по целия свят, включително и 15 в различни държави, където немският концерн има предприятия. И чрез тази фирма се решават инвестициите в чужбина.

Да, ама това нашите министри и политици не знаят! И нямат контакти там.
Въпреки че, има българи, граждани на Люксембург с много стабилни контакти във финансовите и икономически среди там. Например Камен и Валентин са синове на Ангелина Горинова. А коя е тя? Тя е бившата лична и най-доверена секретарка на Тодор Живков. Нейният втори съпруг Иван Горинов е генерал, бил е шеф на 16-ти отдел „остри мероприятия” (убийства и пр.) в Държавна сигурност, станал е един от шефовете на Първо главно управление (разузнаването).
Доколкото разбирам, май единият от тези двама българо-люксембурци са двигателите на евентуална сделка с България.

Мистерията Люксембург

От страната на Фолксваген със сигурност за преговарящ е Джули Ванхоке – ръководител на люксембурска фирма на немския концерн. Тя е специалист в международното счетоводство и финанси, както и в данъчното облагане. Да, ама с нея никой у нас не говори – дори не я знаят.

Ако потърсите информация за тази фирма – VOLKSWAGEN FINANCE LUXEMBURG S.A, няма да намерите никаква. Фирмата е анонимна, не се знаят собствениците ѝ, няма никакви данни.

Търговския фирмен регистър на херцогството дава само формална, несъществена информация за нея – адрес, дата на регистрация.
Банковият ѝ номер е 980512484, финансовият код LEI Code 5299008XZEFQ6KAZF246. Въпреки големият обем работа има само пет служители, които говори за свръхвисоката дискретност на онова, с което се занимава.

Volkswagen Finance Luxemburg (VFL) е холдингова структура, създадена през 2012 г. и слята през 2014 г. с холандската компания Global VW Automotive BV.

Основното дъщерно дружество е Volkswagen International Finance, чиято основна задача е финансирането и дяловото участие на компаниите, принадлежащи към Volkswagen AG Group.

Известно е, че Европейската комисия наблюдава Volkswagen AG и внимателно разглежда въпросът дали концернът е укрил данъци чрез поделения във Великото херцогство. Според едно журналистическо разследване компранията е декларирала активи за почти 15 милиарда евро, печалба преди облагането за 3.5 милиарда и е платила само 1.5 милиона евро данъци.

Именно тази фирма решава инвестиците в чужбина. Дъщерното ѝ дружество Volkswagen International Luxembourg отпуска заеми на дъщерните фирми на Фолксваген в чужбина, по които те впоследствие изплащат от печалбите си главниците и лихвите. Е, с тези фирмени структури и техни ръководители българските политици не разговарят. Те дори не знаят, че съществуват.

Но не това е проблемът. Същественото е, че отношенията на собственост – кой и колко тънат в непрогледна, много гъста мъгла.

Илюзията

Фолсксфаген обяви на акционерното си събрание преди дни, че „беше решено да се пристъпи към конкретни преговори за планирания нов завод за множество марки в Европа с останалите потенциални кандидати“.

ОСТАНАЛИТЕ? Не с потенциални кандидати, а с „останалите”. Сиреч потенциалните, за които се говореше толкова усилено от балкански политици и медии – Сърбия, Турция, България май са били бракувани.

Да видим какво е общото, което ги свързва!

Сърбия и Турция са на ръба на война или воюват (Турция в Сирия). Изолирани са от международната общност. И двете имат нестабилни валути. И при двете икономиката върви надолу. И двете не са членки на ЕС, от което се губят редица предимства за инвеститорите.

България обаче е член на ЕС. Не е стабилна политически, по което донякъде си прилича с тях. Отличава се от конкурентите с остри демографски проблеми и още по-остри с квалификацията и уменията на работещите у нас.

И трите държави са крайно корумпирани. Двете са приятелки на Русия, а нашата е руски троянски кон.

Напомням, че голямата „Шкода“, която не е собственост на „Фолскваген” и държи марката „Шкода”, е офшорна собственост. Следите „отвъд брега“ водят на изток. За разпределението на дяловете в дъщерните дружества на люксембурската фирма засега нищо не се знае. Но може да се преполага по косвени индикатори.

В този смисъл президентът Радев намери може би по-точен път – чрез германския президент. Бундес държавният глава е формална институция, с почти никакви прерогативи. Но фигурата на Щайнмайер е полезна в случая с тази инвестиция. Защото той започна политическата си кариера като шеф на кабинета на Герхард Шрьодер, който през 90-те години на миналия век беше министър-председател на Долна Саксония, а след това и германски канцлер. И под неговото крило Щайнмайер дорасна до министър и други високи постове. Знаете къде е сега Шрьодер – в структурите на „Газпром”.

Аз въобще не считам руснаците за идиоти, както мислят мнозина. Немците пък са съвсем различна и високорганизирана бира, съвсем наясно са с всякакви трикове и похвати.

Никой не инвестира милиарди в несигурни държави или такива с мизерен пазар и тежки демографски проблеми като България. Но обещанията стимулират местните политици за други техни ангажименти. И добре прикриват от конкурентите избора на истинското място за инвестиции – „ОСТАНАЛИТЕ потенциални кандидати” .

Източник: Фейсбук