Когато постъпих в Столична община в началото на февруари 2006 г., още на първото заседание на Комисията по устройство на територията на Общинския съвет, общинските съветници ме изненадаха с изискване за мое становище по проекта за устройствен план на Западното направление.

Западното направление е частта от центъра на София по продължение на бул. „Т. Александров“ от пл. „Света Неделя“ до бул. „Хр. Ботев“ между бул. „Стамболийски“ и ул. „Пиротска“.

Планът е бил внесен за предварително разглеждане в Общински съвет от предишния главен архитект Стоян Янев. Ресорната комисия обаче приела решение да се бъде назначен новият, за да обсъжда проекта.

Тогава се работеше по новия Общ устройствен план и Закона за устройство и застрояване на Столична община, а една от основните нови изисквания в проектозакона бе задължението за провеждане на обществено обсъждане на устройствените планове. Ето защо взех решение да изтегля проекта и да проведа широко обществено обсъждане.

Малко подробности за самия проект

Той е бил възложен през 2004 г. на колектив с ръководител арх. Тодор Тодоров в резултат на спечелен национален конкурс през 2002 г., разработен и предаден в НАГ в края на 2005 г.

Обсъжданията на проекта след първото му обявяване възбудиха голям обществен и граждански интерес, бяха масово посетени и като общо бяха страховити – всички обвиняваха мен – собственици, членове на неправителствени организации, пазители на архитектурното наследство, политици, общински съветници, колеги архитекти и случайно попаднали.

Наричаха ме комунист – “защото съм искал да отнема частна собственост; фашист – “защото с този план съм действал с принуда; анархист – “защото съм целял да създам тотално безредие и хаос в центъра на София”.

А пък аз просто представих проект от спечелен архитектурен конкурс

В интерес на истината проектът бе много добър – залагаше модерни решения за център на голям милионен град:

обединяване на собственост по квартали;⇓

решаване на паркирането в целия квартал;⇓

изграждане на нови обслужващи улици;⇓

обемно-пространствено решение, което отговаряше на определението, дадено в общия план…

Нов делови център на София – столица на държава, член на Европейския съюз

Към плана бяха разработени и специфични правила.

При първото обявяване в НАГ се депозираха 278 възражения и жалби на собственици, граждански организации, общински съветници и др…

Авторите на проекта преработиха плана по препоръките на експертния съвет, на който бяха разгледани възраженията. Преработеният проект бе представен за колегиално разглеждане в САБ, както и на ново обществено обсъждане.

След новото обявяване възраженията намаляха на 130

Създаденият специално за проекта Инициативен комитет за спиране приемането на Подробен устройствен план за местност „Център – Западно направление“ обаче настояваше да се спре както плана, така и специфичните правила към него.

И така – инициативни комитети, претенции на собственици, емоционални обществени и професионални обсъждания… и последвали ги три преработки.

На четвъртата арх. Тодоров, с когото сме приятели и състуденти от една група в университета, ми заяви, че ще се откаже от авторство, понеже проектът вече няма нищо общо с идеите му от конкурса. Разбира се, довърши четвъртата корекция и когато я обявихме по нея имаше

…„само“ 34 възражения…

Освен четирите процедури с корекции и обществени обсъждания, разбира се имаше и любопитни детайли. При първото становище от 2006 г. на комисията на общинския съвет, по настояване на общински съветник, притежаващ собственост в разработваната територия, се наложи изискване за ограничение на височината на сградите по фронта на бул. „Тодор Александров“ да бъде максимум 24 м. Това ограничение бе неадекватно на мястото и предназначението на тази територия с претенциозното наименование „Нов делови център“, но си е изискване на одобряващия орган и следва да се спазва.

По нататък при преработките това ограничение бе „вдигнато“ до 30 м., колкото е височината на Булбанк

Имаше любопитна случка с покойния вече арх. Георги Стоилов – човек, когото много уважавам – проектант на знакови обекти в България, бил е кмет на София (единственият архитект, заемал тази длъжност), министър на архитектурата и благоустройството, председател на Съюза на българските архитекти, президент на Международната академия на архитектурата.

Арх. Стоилов имаше имот в зоната на Западното направление и бе поискал съдействие от общински съветник и от проектантите за по-висока кота корниз на предвиденото там застрояване.

При разглеждането в комисия общински съветник, който разбрах, че е същият, който му е обещал съдействие, забоде пръст в неговия имот и заяви, че там предвиждането е в нарушение на одобрените изисквания. Самият аз дори не бях информиран и изтеглих проекта, за да се коригира. Друг любопитен случай бе с предвиждането на “кв. 94 а” за озеленяване и археология. Това бе едно от най-конфликтните и оспорвани от собствениците на реституирани имоти решение в плана.

Един от тях, притежател на идеална част от имот, равняваща се на 9 кв. м., бе от най-яростните ми критици

Стигна се до там, че той подаде жалба до Комисията по дискриминация срещу мен, което в последствие ми струваше дълги обяснения и почти две годишни процедури до приключването на делото.

Планът след четвъртата му корекция бе внесен от мен с доклад в Столичния общински съвет и с решение 322 от 26.05.2011 г. бе одобрен. Така новият делови център на София се сдоби с цялостен план…

На основание на този план бе разработен и проектът за Античния културно-комуникационен комплекс „Сердика“, но това е една друга Малка софийска история.

Та те така новият делови център на София се сдоби с цялостен план…