Марк Аврелий Антонин, управлявал Римската империя от 7 март 161 г. след Христа до смъртта си двадесет години по-късно, последният от петимата добри императори в последния златен век на империята. Възстановил уважението към сената и към старинното римско право, учредил в Атина четири философски школи с държавна издръжка, създал институция за финансиране на децата на бедни семейства, имал нещастието да управлява в епоха, когато Римската империя е атакувана едновременно от партяните от изток, германците от север и египтяните от юг, написал философски дневник на гръцки в дванадесет книги като последовател на стоицизма, един от малкото императори-философи в световната история, все по-актуален днес с принципите на управлението, които се задължава да спазва:

“Да изслушвам тези, които могат да ми предложат нещо общополезно. И непреклонно да отдавам всекиму заслуженото.

Да сдържам овациите и всякакви форми на ласкателство, насочено към мене.

Да следя неотменно за основните нужди на държавата, като разпределям правилно държавните средства и търпя критиките, които ми се отправят по въпроси от подобен характер.

Да не съм суеверен в отношенията с боговете, нито в отношенията си с хората — угодлив демагог, който гледа да се хареса на тълпата.

Да се съгласявам без завист с хората, които са вещи в нещо и да им съдействам, за да си спечелят име, всеки в своята област.

Да нямам много тайни, а съвсем малко и рядко, и то отнасящи се само за държавата.”