Виновна ли е регистраторката от Враца – изключително тежък дебат в социалните и националните медии, които справедливо реагират на една човешка трагедия. За съжаление, дългосрочните прогнози на Българската асоциация на професионалистите по здравни грижи за критичен недостиг на медицински сестри, акушерки, фелдшери, лекарски асистенти, рентгенови и медицински лаборанти и рехабилитатори е неоспорим факт и един от резултатите от безхаберието на всички политици и управляващи през последните 20 години е покъртителната човешка трагедия.

Обществото и ние като съсловна организация сме сринати от мъка и усещане за безпомощност. Умря млада жена в спешно отделение без да получи нужната съпричастност, бърза и адекватна помощ. Въпросите валят един след друг: кой е виновен, защо се случи това, кой не си свърши работата. И естествено, първият видян от записа на бдителен гражданин медицински специалист е регистраторката, която изпълнява трудовите си задължения без видима емпатия към пациентка в животозастрашаващо състояние. Нормално е гневът да бъде насочен срещу нея, но ако се опитаме да разсъждаваме без да се поддаваме на силни емоции, трябва да не спираме да задаваме отново въпросите на управляващите, същите, които задаваме вече над 10 години, за да няма почернени семейства от недомислиците в здравната система.

До кога няма да се ценят и уважават професионалистите по здравни грижи, които поради унизително заплащане напуснаха страната, а тези патриоти, които останаха, нямат повече праг на устойчивост срещу нечовешка преумора и народен гняв?

До кога няма да има правила в професията, до кога ще липсват стандарти, протоколи и алгоритми за професионално поведение?

До кога на сестрински места ще бъдат назначавани хора с различна квалификация, които реално не могат да носят професионална отговорност?

Кой ще защити професионалистите по здравни грижи, които работят всеотдайно и с нужното съчувствие и вземат бързи решения, но липсва лекар, който да разпореди законно медицински назначения?

Кой ще разкаже на обществото истинските човешки истории на професионалистите по здравни грижи, които страдат заедно с всеки пациент и никога не могат да свикнат със смъртта?

Да, всеки сам е избрал трудната и отговорна професия, която предполага много работа, непрекъснато учене и посветеност към хората. Дълги години БАПЗГ писа открити писма, декларации, подписки за промяна, препоръки, протести, с една цел – спасяване на съсловието, за да няма повод за тъжни обяснения при човешки трагедии в лечебно заведение. Уви, без резултат. Остава надеждата, че след смъртта на младата жена във Враца институциите ще проверяват, анализират и вземат правилните решения. Ще има обвинен, ще има извинения, ще има обяснения. Никой не трябва да забравя, че медицината е екипна дейност, подчинена на правила за добра практика и етичен кодекс. Всеки по системата трябва да понесе своята отговорност за организацията на лечебния процес, за изпълнението на професионалните си задължения, за липсата на хуманно отношение.

Но за да бъдат малко по-добре удовлетворени очакванията на обществото, трябва да се направят решителни стъпки за цялостна промяна на здравната система чрез политически консенсус и нов дебат за българското здравеопазване. Чакахме това да се случи отдавна. Доста колеги напуснаха този свят без да дочакат промяната, но ако искаме нова млада смяна, с нов морал и висока квалификация, промяната трябва да започне веднага. Как – с участието на политиците, експертите и обществото. Само заедно можем да постигнем желаната цел – удовлетворено от здравни и медицински грижи общество, уважавани медицински специалисти с добър социален статус и възможност за професионално и кариерно развитие.

Прочетено във фейсбук страницата Милка Василева – Председател на УС на БАПЗГ