След поредната среща с министъра на здравеопазването, на 26. 02. – този  път заедно с г-жа Мая Илиева и колеги от нейния екип – защото  въпросите, които ни вълнуват са общи, въпреки насаденото в медийното пространство разделение на съсловието, все повече си мисля, кое е по-страшно?

Новата опасност от възникване на епидемична ситуация от коронавирус…

…или съществуващата вече реална опасна ситуация в българското здравеопазване от липса на медицински сестри и останалите професионалисти по здравни грижи?

Защото ние сме на първия фронт и реално би трябвало да се грижим за всеки болен, следвайки лекарските предписания

Подробно обсъдихме с г-н Ананиев все още липсващите инструкции към лечебните заведения за алгоритъм на поведение за справяне с новите случаи на заразени или здрави заразоносители на новия вирус.

Не спестихме притесненията си за недостиг на предпазно работно облекло и лични предпазни средства

Поискахме информация как ще се справи системата, ако колегите в пенсионна възраст, които са 21% от действащия състав решат да напуснат поради чувство на несигурност за собственото си здраве в новата ситуация?

Министър Ананиев беше любезен да ни изслуша и се опита да ни убеди, че притесненията ни са преувеличени и МЗ работи упорито за справяне с новото предизвикателство и не трябва да се насажда страх у хората и у медицинските специалисти.

Другите проблеми, които не търпят никакво отлагане бяха поставени за пореден път от г-жа Мая Илиева, а именно: стартова заплата, равна на 2 минимални заплати за всички професионалисти по здравни грижи, превръщане на професията медицинска сестра в защитена професия, поради изключителната ѝ важност за системата на здравеопазването и националната сигурност, повишаване на заплащането на нощния труд на 3 лв. на час.

Тези промени, очаквани повече от година и съпроводени от непрестанни протести в цялата страна все още чакат своето решение

Колегите от Синдиката на българските медицински специалисти (СБМС) отново ще организират протести от 01. 03. 2020 г. и се надяваме да бъдем чути, защото заедно искаме уважително отношение, достойни заплати и реформа, която ще гарантира нови условия на здравеопазване и адекватно финансиране на системата, за да работим спокойно, професионално, със самочувствие и желание да останем в България.

Министър Ананиев обеща да представи всички искания пред Министерски съвет, но аз съм скептично настроена, че ще има позитивна промяна

Проблеми винаги ще има, но ако и нашето съсловие участва при вземане на решения, касаещи здравеопазването, повече млади хора ще открият поле за изява и мотив за работа в България. Нали това искаме всички, да дойдат нови попълнения с иновативни идеи, готови да се реализират тук, без опасност от субективни решения и недомислени политически опити.

Надяваме се и обществото да ни подкрепи, защото е настъпило „време разделно“, само от любов към професията не се оцелява, трябват спешни мерки за да ни има сега, утре ще е късно! Пословичното ни търпение е изчерпано!

Прочетено във фейсбук страницата: Милка Василева – Председател на УС на БАПЗГ