София е един от малкото градове в света на повече от 3000 години. Независимо от обратите на историята, многократните разрушения и нови градежи, центърът на града е оставал на едно и също място с удивителна, дори геометрична точност.

Още в началото на миналия век по частични разкрития и археологически разкопки, е доказано, че пресечната точка на двете главни улици на римския град – Декуманус максимус и Кардо максимус, която се приема за геометричния му център, се намира в северозападната част на Ларгото.

Разкриването и експонирането на археологията и възможността заедно с изграждането на метрото да се съчетае пространствено древността и съвремието на София бе за мен основен стимул да положа усилия в подкрепа и за реализация на проекта за софийското Ларго.

Това е амбициозен проект, разработен през 2002 – 2003 г. след конкурса за подробен устройствен план на местността Западно направление. Проектът, който заварих през 2006 г. бе изготвен от екип с ръководител арх. Славей Гълъбов. При него се развиваше второ подземно ниво в центъра на София с цел експониране на археологията от древна Сердика и вплитането ѝ в съвременната устройствена и функционална структура на столицата ни.

Тук трябва да отбележа, че това е единствения в историята на София проект, чиято цел бе да разкрие и проучи археология, за да се експонира и социализира.

Всички археологически находки, експонирани в града ни до този момент, са открити при изкопни работи за изграждане на нови сгради или съоръжения.

В подобен случай трябваше да се превърнат разкопките на пл. „Света Неделя“ пред хотел „Балкан“. Те започнаха по моя и на доктор Чобанов инициатива през лятото на 2013 г. и целта им бе да се разкрие и проучи археологията на север и запад от църквата, за където се сочеха частични доказателства за наличие на голяма римска сграда.

Сграда за която се предполагаше, че е дворецът на Константин Велики

За съжаление тези започнати разкопки от 2016 г. стоят оградени и без никакво движение – една  друга Малка Софийска История…

Първоначалният проект, наречен „Археологическо ниво Сердика – главен градски център“ предвиждаше да бъде оформено новото публично пространство и имаше за цел да се разкрие античната история на нашата столица.

Проектът бе разделен на три етапа, като първи от тях бе извършване на разкопки и изграждане на конструкция над археологическото ниво именно на Ларгото, в пространството между двата съществуващи подлеза – подлеза между хотел „Балкан“ и ЦУМ и подлеза между Президентството и Министерски съвет.

Във втория етап при строителството му през 60-те години на миналия век е била открита и експонирана източната порта на крепостта, както и малка част от Декуманус максимус.

Тъкмо от там започнаха да се изпълняват строителните работи

Те бяха по възлагане от Софийския метрополитен и се изпълниха от ГБС след проведен търг. В централната зона на Ларгото по проекта на арх. Гълъбов се предвиждаше остъклено полуцилиндрично покритие при развитие на стълба и два асансьора за достъп до археологията от нивото на пл. „Независимост“, както и оставането на двете улични платна от север и от юг на Ларгото.

По мое настояване проектът бе съобразен с градоустройството на Западно направление и предвиди изместване на автомобилното движение двупосочно само от юг на площад „Независимост“. Това даде възможност за формиране на голямо пешеходно пространство пред ЦУМ и Министерски съвет, което даде нов облик на площада.

При разкопките на Ларгото имаше много любопитен случай. Подпорната стена на конструкцията към бившия Партиен дом бе така изградена, че да не засяга кръстовището там. Това значеше, че между източната крепостна стена и разкопките разстоянието бе около 40 метра. При оформянето на експозицията в тази част на подземното ниво, археолозите разкопаха по ниско от основата на подпорната стена. И там се появи част от мозайка. При откриване на част от тази мозайка по-навътре под стената, се установи, че мозайката продължава под кръстовището. Освен това археолозите казаха, че над мозайката има остатъци от изгоряло дърво, което според тях значело, че постройката с мозайката вероятно е унищожена от пожар, след което не е разчиствано. А това според тях давало основание да се предполага, че е запазена в добро състояние. Имах идея за преработка на кръстовището и разкопки до крепостната стена, но за това не ми стигна времето…

При изпълнението на метростанция „Сердика – II“ по продължение на бул.“Мария Луиза“ действително се откриха значителни археологически находки западно от ЦУМ. За археологията между ЦУМ и уличното платно бяхме възложили геофизично проучване и имахме информация за наличие на археология. Под самата улица обаче нямаше такива очаквания. Строителството на метростанцията започна с изграждането на двете вертикали на конструкцията. По тогавашния проект между тези конструктивни елементи под уличното платно трябваше да има едно подземно ниво с магазини, две нива паркинги и под тях вестибюла и пероните на метростанцията. Когато започнаха изкопните работи обаче, се оказа, че там излезе много сериозна археология. Това наложи проектът „Археологическо ниво Сердика – главен градски център“ да се разшири с новите разкрития.

Екипът от проектанти също се разшири и в него се включиха и арх. Васил Китов, арх. Красен Андреев и арх. Юлий Фърков – всичките специализирали в реставрация и консервация на археологически и архитектурни паметници. Работата им бе усложнена както от новия обхват на проекта, така и поради необходимостта от бързо възстановяване на движението по бул. „Мария Луиза“ и свързаната с това необходимост от бързо изграждане на конструкция над част от разкритата археология. Допълнително усложняваше задачата и наличието на голям брой подземни инженерни мрежи и проводи, които трябваше да се реконструират. Голям проблем беше един полупроходим колектор, който преминаваше по бул. „Мария Луиза“ от Халите до Булбанк и след това завиваше по южния тротоар на Ларгото. Този колектор беше реконструиран при подлеза при Халите, но в подлеза при ЦУМ, въпреки моето настояване, така и не го преработиха.

Те това е причината преминаването от входа на Метростанция „Сердика 1“ към подлеза пред ЦУМ да има едно неприятно качване и слизане с пет стъпала, което си стои и до сега…

Разкриването, заснемането, проучването и началната консервация на археологичните находки в целия комплекс, изработването на цялостен нов проект, както и изграждането на конструкцията на Ларгото, бе възложено от Софийския метрополитен. Впоследствие работата по довършването на Ларгото и консервацията и експонирането на всички археологически находки и развитието на целия археологически и експозиционен комплекс влезе в цялостен проект, който получи гръмкото име

„Античен културно-комуникационен комплекс „Сердика“

Благодарение на усилията на тогавашния министър на културата Вежди Рашидов проектът бе включен за европейско финансиране…

И така три години след старта на работата по разкриване и социализация на археологията в центъра на София, през декември 2012 г. Министерството на културата обяви търг за изпълнение на трите етапа на Античния културно-комуникационен комплекс „Сердика“ –

довършване на комплекса на Ларгото, чиято конструкция бе изградена; експозиция на покритата част на археологията под бул. „Мария Луиза“;

консервация и реставрация на откритите археологически находки западно от ЦУМ.

Този търг бе прекратен поради значително превишение на офертите над наличните за обекта средства за финансирането му

През април 2013 г. бе обявен нов търг, който през май също бе прекратен, този път поради участието само на един кандидат. Последва обжалване на прекратяването на търга. А есента на 2013 г. и пролетта и лятото на 2014 г. бяха дъждовни и археологическите разкопки се наводниха и заблатиха. Тогава започнаха първите протести – разбира  се срещу главния виновник за съдебните обжалвания и за дъжда – възложителят или по-точно министърът на културата.

В края на 2014 г. бе обявен нов трети търг, който бе успешен и проектът започна да се изпълнява. Работата по археологията бе съпътствана с допълнителни проблеми – спорове и протести как точно да се извърши консервацията, до каква степен и каква достоверност може да се надграждат разкритите зидове, как да се организира, осигури и обезопаси маршрута на бъдещите посетители на археологическия комплекс.

При разкопките под трасето на бул. „Мария Луиза“ се разкриха и интересни и доста запазени мозайки, които допълнително усложниха работата на археолозите и реставраторите. Групата им, ръководена от Марио Иванов, се справи перфектно. И като се има предвид, че бяхме притиснати от сроковете, договорени за изпълнение на проекта, скъсени още повече от забавянията от обжалването на търговете, както и от това, че се работеше в самия център на града и хората искаха бързо да се възстанови движението, за да не им се създават дълго време затруднения, археолозите извършиха истински подвиг.

Равносилно на подвиг бе и изпълнението на покритието на Ларгото

През 2012 г. в движение променихме архитектурното и конструктивно решение от първоначалния проект на арх. Гълъбов. Срещу тази част от проекта се бяха изказали доста колеги с мотиви, че с височината си разкъсва единното пространство на пл. „Независимост“, че като архитектура не съответства на рамката на площада, че наподобява на гара и други критики. Голяма част от тези забележки бяха основателни. Предложението, което направи арх. Христо Генчев за промяна, бе впечатляващо добро – модерно, елегантно и запазващо целостта на площада стъклено покритие.

След като разгледахме предложеното изменение на експертен съвет и то бе прието, възложихме проектирането във фаза технически проект. Технологично това решение бе доста сложно както като конструкция, така и като остъкляване. Обаче и арх. Генчев, който освен проекта пое и изработването на конструкцията, и изпълнителя на стъклопакетите Радо Русков, успяха перфектно да се справят с извънредно сложната задача. Повечето колеги твърдяха, че такива стъкла, всяко от които е с различна конфигурация не само като геометрия, но и като пространствено огъване, няма как да се изработят в България. Допълнително усложнение бе и изискването да се изпълнят като триплекс, и то със закаляване. „Кристиан Нейко“ обаче се справиха технологично и то в извънредно кратките заложени срокове.

С решението за ново покритие се явиха и други два проблема. Авторът арх. Сл. Гълъбов, изключително добър и ерудиран архитект, се обиди от промяната на проекта му и отказа да изпълнява авторския надзор на целия проект. Впоследствие прие, но с изключение на покритието.

Другият проблем бе, че първоначалната конструкция на Ларгото бе изпълнена със стоманобетонов борд с височина 80 см. и дебелина 60 см. В новото решение този борд трябваше да бъде премахнат. И аз в кошмарите си по това време сънувах как хидравличен чук разбива с трясък бетона цял месец и то пред кабинета на министър-председателя на Републиката.

Тук обаче се яви спасение – разрушителят Дяков, който с един колесен „Хитачи“ с приставка ножица за бетон, „изяде“ целия борд безшумно и то само за три дни.

Освен археологията и стъкленото покритие на Ларгото, много важно и сложно беше решението за настилките на площадното пространство и озеленяването. Основен елемент от настилките по проекта бе означаването с червен гранит на двете главни римски улици – Декуманус максимус и Кардо максимус. Части от Декуманус максимус бяха разкрити на археологическо ниво в източната и западната част на Ларгото. В неразкритата част римската улица бе указана в настилката на площада. Другата главна римска улица, разположена в посока север-юг – Кардо максимус, бе разкрита в северната част на разкопките по бул. „Мария Луиза“, а в площадното пространство западно от ЦУМ също бе показана в червен гранит.

Пресичането на двете улици или точният геометричен център на древна Сердика, се намира в средата на площадката на стълбата към археологичното ниво. За тази знакова точка на София имах идея да бъде обозначена с вертикален лазерен лъч. За съжаление това решение не бе одобрено от Ръководство въздушно движение – РВД, защото западния летателен коридор към летище София преминава точно там…

Озеленяването на пространството на Ларгото също бе сложна задача, поради практическата липса на почвен слой в по голямата част от площада. По тази причина бяха засадени кълбовидни акации – дървета, непретенциозни към средата, които се разположиха в подземни кашпи с обем под 1 куб. метър.

И както гласи народната мъдрост, че никое добро не е останало ненаказано, тези усилия бяха „възнаградени“ с нападки, обвинения и хейт. Една група „експерти“ по консервация и реставрация, начело с Щурова, Глишев и Чуканов, през цялото време на работата по изпълнение на проекта протестираха и обвиняваха министерството на културата, общината и лично Вежди Рашидов и мен в какви ли не нарушения и престъпно отношение към археологическото наследство, към София и към света. Лееше се обилен хейт.

Имаше и радости за хейтърите – три стъкла на покритието се спукаха (смениха ги бързо), по-късно се явиха клипове със счупени и разместени плочки от клиикерната настилка около стъклените куполи – никой  не посочи, че почистването и миенето на тази настилка в проекта бе предвидено да се извършва с малки и леки машини, а не както се оказа с 18 тонни водоноски.

Тези радости се оказаха временни и постепенно нещата се успокоиха…

Като цяло комплексът бе завършен и стана знаков елемент от центъра на столицата.

Следващия ход, който бях замислил да се осъществи, бе възстановяването на археологическите находки под бул. „Тодор Александров“ в участъка над метростанция 7 на първи метродиаметър.

Малко хора знаят, че при строителството на метростанцията в края на деветдесетте години бе разкрита значителна археология, която бе демонтирана и преместена с идеята да се върне и възстанови след изграждането на метрото. Не стигна времето, а и желанието изчезна…

Това така и не се случи до ден днешен. Може би все пак някой ден ще стане…

Античният културно-комуникационен комплекс „Сердика“ физически вече съществува. Има какво още да се желае и по отношение на използването му за събития, и за популяризирането му като важен туристически обект на София. Поддръжката му също е проблем. Но го има и центъра на града ни има нов и по-интересен и модерен облик…