Повечето софиянци, а и доста гости на София, познават Софийската градска художествена галерия. Галерията винаги е с интересни изложби, добре управлявана тя е един от основните културни центрове на Столицата.

СГХГ е разположена  на прекрасно място – в градската градина, в близост до Народния театър и Националната художествена галерия. Галерията винаги е привличала любителите на художествените изкуства.

Малко хора обаче знаят, че нейното минало е съвсем различно от настоящето. Сградата е проектирана за Градско казино от видния български архитект от първата половина на миналия век арх. Наум Торбов, който е автор и на Софийските централни хали и на Дюлгерското здание на бул. Христо Ботев 68.

Официалното откриване на сградата става през 1908 г. Архитектурният ѝ образ е бил странен и впечатляващ.

Тук е кипял бурният живот на градската бохема на София през първата половина на миналия век

През 1929 г. в Градското казино е бил проведен първият в България конкурс за красота и е коронясана първата “Мис България” – Люба Йоцова. Пак там две години по-късно е бил определен и първият “Мистър България”, който за срам на българските мъже е бил поляк.

Но Градското казино е известно и с друг, трагичен случай – на 13 февруари 1915 г. на благотворителен маскен бал ден преди Сирни заговезни, е взривена бомба, която убива 4 души и ранява 13.

Сред загиналите е и Мара Фичева – дъщеря на ген. Иван Фичев, тогавашен министър на войната и внук на легендарния български архитект и строител Уста Колю Фичето.

При най-тежката бомбардировка над София на 30 март 1944 г., при която са разрушени 3575 сгради, градското казино е съборено. Остават основите и част от стените, а красивата фасада откъм градската градина е изцяло унищожена.

Четири години по-късно сградата е възстановена, като от Градското казино практически се запазва само контура. Проектът за възстановяването е на арх. Николай Казмуков и е в стила Български модернизъм.

Самата Софийска художествена галерия се датира, че е създадена със заповед на столичния кмет ген. Владимир Вазов през 1928 г. като институт с три отдела – музей, библиотека и архив. Картинната галерия е част от музея. Именно този музей слага началото на Музея на София и на Софийската градска художествена галерия. Галерията като самостоятелна културна институция се обособява едва през 1952 г.

Реконструираната сграда на бившето Градско казино се предоставя на Галерията през 1973 г., а първата експозиция се открива през 1977 г.

Днес Софийската художествена галерия притежава една от най-значителните колекции на българско изкуство – над 3500 картини, над 300 скулптори над 2800 графики и рисунки. Годишно галерията организира над 30 изложби.

Развитието на дейността на СГХГ, разрастването на нейния фонд от произведения на изкуството, както и амортизацията на сградата, отдавна бяха довели до необходимостта от нейната реконструкция. През 2013 г. подготвяхме списъкът от обектите по ИПВГР – Интегрирания план за градско възстановяване и развитие – обекти, които се финансират по програма „Региони в растеж“. Тогава при мен дойде Аделина Филева – директор на Галерията, за да предложи реконструкцията на СГХГ да бъде включена като обект за финансиране в плана.

Г-жа Филева е изключителен специалист, човек, влюбен в изкуството и отдаден на работата си – не случайно Софийската градска художествена галерия е с по-богата програма от Националната галерия /Двореца. Най-учудващото за мен бе, че тя настоятелно помоли, проектът за реконструкцията да не бъде възложен с конкурс. И се мотивира много ясно – през 2000 г. е имало решение на Столична община да бъде  финансирана реконструкцията на Галерията със съответните разрешения на площите, възстановяване на фасадата на старото Градско казино и разбира се оборудването на сградата с модерни инсталации, гарантиращи опазването и съхраняването на ценната ѝ сбирка произведения на изкуството.

За избор на проект и проектант е бил обявен открит архитектурен конкурс. Конкурсът е проведен, журито обявило резултатите и тогава започнало ходенето по мъките – участници в конкурса обжалвали решението на журито и започнала съдебна сага, която продължила 10 (!) години – до 2011 г.

През това време и финансирането отпаднало, и плановете се променили, и проектантите загубили мотивация. Проблемите на архитектурните конкурси са наболели от много време, но за мен това бе един знаков пример защо конкурсът не е желан от възложителите път за един проект.

Така и не успяхме да включим Софийската градска художествена галерия в проектите за финансиране по ИПГВР…и този важен културен център на София още чака належащата отдавна реконструкция – и за да бъде истински модерен изложбен комплекс, и да възстанови един оригинален архитектурен образ в Столицата ни…