Датата е 16 март 2001 г. Сградата на Народното събрание бе обсадена от таксиметрови автомобили. Звучаха клаксони, тълпата скандираше „Мафия“ и „Убийци“. Множеството настояваше премиерът Иван Костов моментално да подаде оставка…
Причина за брожението беше отвличането на 3-годишния Петър, син на таксиметров шофьор. Таткото Стоян Терзийски е съсипан от мъка и призовава по радиостанцията на своето такси колегите си да блокират изходите на София, за да не могат да избягат похитителите на детето. Призовава ги също така да се съберат пред Народното събрание…

Да, тогава преди 22 години радиостанциите в такситата се оказаха медията, която за малко не катурна кабинета на Обединените демократични сили с премиер Иван Костов. Днес медиите са други… Дали пък – въпреки  бързите и безспорни разкрития, че невръстното момче е умъртвено от майка си – все пак това не беше началото на края на Иван Костовото правителство?

Опазил ме Бог да правя аналогия между събитията преди десетилетия и трагедията, разразила се през месец юли в Стара Загора. Брожението на таксиметровите шофьори пред сградата на парламента тогава, също не може да бъде сравнено с шествията в подкрепа на пострадалото 18 годишното момиче през последните дни, които събраха хиляди пред съдебните палати навсякъде в България. Все пак за публиката ще бъде полезно да си припомни, преди да се запознае с позицията на Съюза на съдиите в България   във връзка с публично разпространената информация за наказателно производство, свързано с упражнено физическо насилие над младата жена от Стара Загора. За читателите на analizi.bg предлагаме най-красноречивите пасажи от позицията, както и линк към целия текст.

Кин Стоянов

• Естествена способност на здравите хора е да съчувстват на всеки пострадал от престъпление, особено на пострадал от престъпление, което представлява упражняване на физическо насилие и причинява страдание и унижение на физически уязвим (физически по-слаб от извършителя) човек. Но тъкмо емпатията и искрената загриженост следва да ни удържа от увлечението да се включваме във въздаване на „улично правосъдие“. „Уличното правосъдие“ и призивите за саморазправа със съдиите и обвиняемия е общ провал, не е поражение само за „обезвластената“ чрез поругаване съдебна власт, но и за самите граждани, защото съзнателно или не те отприщват неуправляеми потоци на човешка агресия, които в един момент, при други обстоятелства, могат да пометат и тях

• Разпространяването на снимки на пострадалата, дори когато се твърди, че първоизточникът са нейните близки, също може да се превърне в акт на жестокост, независимо от добрите намерения за постигане на прозрачност на органите на наказателния процес и в крайна сметка – на справедливост. Има редица научни изследвания, че саморазправата с насилника задълбочава травмата на пострадалия, тъй като той/тя поема отговорността и за насилието, извършено над насилника. Затова хуманните общества предвиждат механизми за своевременна психологическа помощ за пострадалия извън наказателния процес и разбира се – щадяща  наказателна процедура.

• Постижение на цивилизацията, което има дълбок резон, е обвиненият в извършване на престъпление да се смята за невиновен до влизане в законна сила на присъда, с която се установява противното – че е извършено престъплението, за което прокурорът или частният тъжител е повдигнал обвинение, и подсъдимият е този, който го е извършил. Справедливостта на процеса, по който се стига до присъда, не трябва да бъде поставяна в риск, включително като се създава съмнение, че оттук нататък поради публичния отзвук съдът ще бъде предубеден и ще се произнася безопасно за себе си – по начин, който избягва публичното обругаване, включително с разпространяване на снимката на един от членовете на съдебния състав в социалните мрежи или чрез репортажи по обществената телевизия пред къщата на съдията-докладчик (както беше сторено в централната новинарска емисия на БНТ1 на 30.07.2023 г.)

• Отношението към съдебния състав от Окръжен съд Стара Загора и най-вече към съдията-докладчик също представлява наш общностен провал:

¶ на съдиите – защото  очевидно не сме били достатъчно ефикасни да отстояваме ценностите на правосъдието, така че да заслужим доверието да бъдем чути спокойно;

¶ на политическите власти – защото  не са провели достатъчно убедителни политики, които да разясняват защо е вредно съдът да се обяснява извън делото (има множество международни стандарти в тази насока);

¶ на всички нас – защото  позволихме призиви за линч на съдията, разпространяване на нейни лични снимки, на снимки на нейната къща с посочване на населеното място. Оповестяването на личните данни за наказателен съдия, освен че не носи никаква обществена полза и удовлетворение на пострадалите от престъпление, е опасно. Съдията от окръжен съд разглежда всякакви дела (включително убийства и дейност на тежка организирана престъпност), поради което е неморално да бъде злепоставян пред страните по всички други дела и да бъде превръщан в лесна мишена за всеки недоволен, психически неустойчив или за всеки общественоопасен, който е готов да мине границата, за да избегне тежка присъда.

• В последните години, за съжаление, има множество прояви на насилие – домашно, междусъседско, улично между непознати. Съдилищата разглеждат множество такива дела, по които има задържани обвиняеми, има стотици присъди с тежки наказания (по достъпната статистика на МВР са регистрирани през 2022 г. 1228 средни и квалифицирани телесни повреди (по чл. 129, чл. 131 – 131а НК), през 2021 – 1153, 2020 – 1141, 2019 – 1142,2018 – 1182).

• Това го споменаваме не за да омаловажим значението на конкретния пострадал човек – млада жена. Напротив, нейната адекватна и пълноценна защита е легитимацията на всички държавни усилия. Отбелязваме го, защото дължим уважение на всички пострадали, не само на тези, които са успели да привлекат медийното внимание.

Прочетете цялото становище