ВсекиДневно с Ivan Delcheff
На Гроба Господен в Йерусалим е съществувала и българска църква
Няма официална позиция на българската държава и църква за възстановяването на българския параклис в храма на Гроба Господен


Иван Делчев

Йерусалимският храм „Възкресение Христово“

Йерусалимският храм „Възкресение Христово“ е построен през четвърти век на мястото, където е разпънат, убит и възкръснал Исус Христос. Първоначално заложен от Света царица Елена, майката на първия християнски римски император Константин Велики, храмът се владее и ползва от гръцкия православен Йерусалимски патриархат, Йерусалимския патриархат на Арменската апостолска църква, католическия орден на францисканците и коптската, етиопската и сирийската православни нехалкедонски монофизитни църкви – последните  три изповядват догмата, че Христос има само една природа, което е осъдено през 451 година на Халкедонския събор.

През 1583 г. Трифон Коробейников, пратеник на Иван Грозни при Йерусалимския патриарх, разказва, че до самия Божи гроб имало голяма българска черква, в която денонощно горели 15 златни кандила. В българската черква се намирали изсечените в скалата гробове на Свети Йосиф Ариматейски и Свети Никодим. През следващите векове българското духовенство в Светия град не е могло да поддържа финансово своето храмово пространство край Гроба Господен и то преминало в ръцете на друга църковна общност. Понастоящем българската църква в Йерусалим принадлежи на якобитската монофизитска униатска църква и до ден днешен няма официална позиция на българската държава и църква за възстановяването на българския параклис в храма на Гроба Господен.

През 637 година халифът Абу Хафс Омар ибн ал-Хаттаб ал-Адави ал-Кураши, вторият Праведен халиф, сподвижник на пророка Мохамед, наследник на Абу Бакър, първият Праведен халиф и тъст на Пророка, пръв приел титлата Амир ал муминин (Повелител на правоверните) и назован Ал-Фарук (Различаващ истината от заблудата) от самия Мохамед, обсажда Йерусалим и сключва договор с патриарха Софроний Йерусалимски да остави непокътнати християнските светини и Йерусалимския храм.

Но на 18 октомври 1009 година исмаилитският халиф от династията на Фатимидите Абу Али Мансур ибн ал-Азиз ал-Хаким би-Амру Аллах, наречен от противниците си „безумният халиф“, считан за потомък на Фатима, дъщерята на Мохамед, изчезнал безследно на тридесет и шестгодишна възраст при медитация на хълма ал-Мукатан до Каир, нарушава договора между Софроний и Омар, потвърждаван многократно от мюсюлманските владетели, санкционира масовите убийства на християнското население на Йерусалим и разрушаването на християнските храмове, включително и на Йерусалимския храм „Възкресение Христово“.

Портрет на ал-Хаким от Фустат – столица  на Египет при Омеядите и Абасидите и предшественик на днешния Каир

След изчезаването му, византийският император Константин VIII изтъргувал от сина на ал-Хаким – Али аз-Захир – правото да се възстанови храма срещу отстъпката да се построи джамия в Константинопол.

Разрушаването на храма на Гроба Господен предизвиква в Европа агитация, довела до началото на Кръстоносните походи, първият от които (1096 – 1099) започва след като папа Урбан II призовава рицарството, присъстващо на Клермонския събор през 1095 година, да освободи Гроба Господен от неверниците, обещавайки на участниците в похода опрощаване на всички грехове.

Ако сте харесали статията, може да се абонирате за страниците ни във Facebook и Twitter