Във всеки уважаващ себе си европейски град Централната железопътна гара е много важен елемент от устройствената му структура. София не прави изключение и независимо, че когато между 1882 г. до 1888 г. Софийската гара е изграждана, тя е била в края на града, сега 135 години по-късно, когато вече е почти в центъра, продължава да изпълнява успешно функциите си на важен транспортен възел на столицата ни.

Първата сграда е построена през 1888 г. по проект на архитектите Антонин Колар и Богдан Прошек, като инженер е Тодор Марков.

Софийската гара тогава е била най-голямата на Балканския полуостров и е посрещала влаковете от Княжеството и първите европейски тренове от Париж и от Истанбул с три чакални – първа класа с червени плюшени седалки, втора класа със седалки със зелено сукно и трета класа с дървени пейки.

В края на 30-те години сградата е надстроена и реновирана. В края на 60-те години се взима решение, че вече близо милионната столица има нужда от нова и модерна ж. п. гара.

Мястото остава същото, но се предвижда старата сграда да се разруши, като се изгради нова

За целта обявяват международен конкурс, който е спечелен от тогавашния главен архитект на Източен Берлин Ханс Герике.

Проектът впоследствие се възлага на колектив от “Транспроект” с ръководител арх. Милко Бечев и през септември 1974 г. новата сграда, заедно с реконструираните 13 перона, изградения подлез за достъп до тях и реновираното пространство пред гарата на две нива, са открити.

През цялата си история Централната Софийска ж. п. гара, се е благоустроявала и оформяла само в частта, непосредствено свързана и прилежаща на гаровото здание.

Дори с мащабната реконструкция през 70-те години, при което се изгражда голямо подземно пространство, обхващащо западната част на площада от гаровата сграда чак до южния му фронт, в което се разполагат търговски обекти и заведения, обслужващи гаровия комплекс и връзките с градския транспорт, като проект не е разработен цялостно за вече оформилия се гаров площад.

През 2001 г. по проект на арх. Милан Добрев се прави една странна реконструкция на двете нива – подземно и наземно на предгаровото пространство. Тя е по възлагане на Столична община, тъй като площадът е нейна собственост. Тогава се изграждат допълнителни търговски обекти и на нивото на площада и в подземното ниво, както и нови асансьори за връзка между тях.

При тази реконструкция покриват и така наречената Ротонда с тента, която в последствие софиянци шеговито я кръстиха „Гащите на Софиянски“

За терените по южния фронт на гаровия площад в годините е имало най-различни и най-разнообразни идеи. В края на седемдесетте години разработват устройствен план в тази зона с предвиждане за нова Съдебна палата, вероятно след като съществуващата, по искане на Людмила Живкова, е била отредена за Национален исторически музей. Именно за реализиране на тази идея се е провело мащабно отчуждаване на доста имоти в югоизточния край на площада.

От тези отчуждени имоти, след възстановяване на собствеността на част от тях през деветдесетте години, все пак е останала сравнително голяма и консолидирана общинска собственост с площ повече от 10 хил. кв. м. Идеята така и не стига до реализация и през деветдесетте този терен беше използван за временна автогара, а сега като платен паркинг.

Тъкмо върху този терен през 2008 г. предложих идеята да се изгради нова сграда на Столичната община, която не се прие с мотив, че не е в центъра.

Нова сграда на Столична община – възможност или необходимост… Безкрайната история за всепобеждаващото статукво…

При ускорената приватизация в края на деветдесетте има и една любопитна сделка на територията на гаровия площад. При приватизацията през 1999 г. на специално създаденото от Столичния общински съвет дружество „Паркиране и гаражи“ АД, подземния паркинг за 320 автомобила става частен. Странното в този случай е, че частен става и терена на паркинга – близо една четвърт от площта на целия Гаров площад.

Вече през 2004  – 2008 г. инвеститорският интерес към територията северно от ж. п. ареала на централна гара рязко нарасна заради приватизацията на значителни терени там. По това време се появиха и идеи за прякото свързване на тези терени с комуникационната система на площада от юг.

По предложение на испански инвеститор през 2007 – 2008 г. бе разработено градоустройствено изменение, предвиждащо продължаването на бул. „Христо Ботев“ с тунел под ж. п. ареала към булевард „История Славянобългарска“ или така известната Първа задгарова. Предложението включваше и финансиране на изграждането на пробива от този инвеститор.

През това време имаше и раздвижване в градоустройственото планиране на Гаровия площад. Появиха се частни интереси и при кварталите в неговия югозападен ъгъл с мераци за високи сгради. Заинтересовани собственици ме обвиниха, че не допускам транспортно обслужване на тези сгради

директно от площада…

Освен това започнахме процедура по изграждането на едно много важно трасе – пробива от Гаровия площад до кръстовището на Сточна гара. Бе отчуждена и съборена четириетажна сграда – уникален случай за София, даже бе направена първа копка за начало на строителството. Това трасе е важно и би облекчило значително кръстовището на Лъвов мост, както и натоварването на бул. „Мария Луиза“.

За съжаление си остана с първата копка…

През 2014  – 2015 г. бе извършена реконструкция и обновяване на основната сграда на Софийската централна железопътна гара, както и ремонт на пероните и контактната мрежа.

През 2018 г. за Гаровия площад и прилежащите квартали бе проведен конкурс, неясно защо обявен и организиран от фондация „VIZAR“. Конкурсът бе спечелен от колектив с ръководител арх. Ангел Захариев с перфектни визуализации и меко казано странни – това можах да измисля като най-меко определение, градоустройствени и комуникационни решения. В резултат от конкурса(?), Столична община възложи на първопремирания проектантски екип градоустройствено разработване на обявената територия. През октомври 2019 г. специализирания състав на Общинския експертен съвет разгледа и прие почти единодушно

„Проект за обемно-устройствено проучване и концепция за изменение на подробния устройствен план на кв. 91, 92, 93, част от кв. 79 и прилежащи улици, м. „Главен градски център – зона В-15“

Зад това странно заглавие се предлагаха още по странни идеи, които пък най-странно нямаха нищо общо с конкурсния проект

Комуникацията отново бе повече от екзотична, все пак малко по реалистична от конкурсната. Така наречената „Концертна зала“ – украшението на проекта, разположена на общинския терен, вече е „гарнирана“ с една висока сграда, а „черешката на тортата“ е появата на две обемисти високи тела пред сградата на гарата и странно защо точно на частната собственост на площада върху подземния паркинг.

Зоната на Централната Софийска железопътна гара е много важна и заслужава получи добър и професионално разработен подробен устройствен план, както и да бъде планирана така, че да получи шансове за ново, модерно, но и реалистично развитие.

А може би, все пак “Група Град” са прави, че в София се работи на парче… Абе какво стана с тази “Група Град”…