Посрещането на Байрон в Гърция, Теодорос Вризакис, 1861 г.

Първата освободила се сама страна от Османската империя е Черна гора, след като черногорците разгромяват Махмуд паша при Круси през 1796 г., когато главата на везира е изпратена в Цетине.

Втората е Гърция. Половин век преди освобождението на България след десетгодишната гръцка революция, великите сили Франция, Британската и Руската империи на 3 февруари 1830 г. признават независимостта на Гърция от Османската империя с Лондонския протокол.

Поради опасенията на Великобритания от сближаването на православна Гърция и православна Русия и възможността за съюз между тях за завладяване на Черноморските проливи и Истанбул територията на независима Гърция е сведена до освободените от въстаниците земи. Три милиона гърци остават извън свободна Гърция, но гръцката държавност е възстановена. Предстоят много войни докато Гърция заема днешните си граници.

Гръцката революция става популярна в цяла Европа. Тя е белязана от смъртта на един европейски гений през 1824 г., лорд Джордж Байрон, който помага много за отстраняване на противоречията между гръцките въстанически групировки.

Класическото образование в западния свят и общочовешкия характер на древната елинска култура е от изключително значение за световната идентичност на Гърция. За целия християнски свят е съществен и факта, че всички новозаветни християнски книги са написани на гръцки. Така още при обявяването на независимостта си Гърция се позиционира в изключително благоприятна геополитическа конфигурация – поддържана  равнопоставено от великите сили и целия западен свят, обвързана с Русия чрез източното православие, в пряка връзка със Средиземноморието, а в столицата на Османската империя се намира Вселенската патриаршия – гръцка по характер, която пет века е упълномощена от султана да бъде духовен водач на християните в империята.

За разлика от Гърция на българите им предстои да водят борба в няколко посоки – утвърждаване на идентичността си пред великите сили, националното освобождение от османлиите, независимост на българската църква от Вселенската гръцка патриаршия и впоследствие борба срещу балканските съседи, които се опасяват от българската хегемония на Балканите.