Близки ми по съдба побратими и посестрими. Пиша това, за да ви припомня, че ние сме само един “страничен продукт от бащината си дейност”. Цитирам шеговития израз на полския писател Казимеж Брандис, за да отбележа, че животът, делата, творчеството и паметта на нашите предци не могат да бъдат обект на удостоверенията ни за наследници, подобно материалното имущество, което предците евентуално са оставили.

Да отправяш послания от името на предтечата, най-напред е невъзпитано към самата предтеча – тя няма как да те похвали или възрази срещу думите ти. Освен това е нечестно към националната памет – не е редно да дорисуваш историческата картина, която родителят ти е създал със своето дело. Това изкривява обществената представа за всяка една популярна личност. Превръща личността в “полезен идиот”, което, съгласете се, е елемент от болшевишките безчинства.

Така че, в светлия християнски празник Петдесетница и не само в този ден – повече разкаяние, покаяние и най-вече смирение