Разстрелът на Николае Чаушеску и жена му Елена, 25 декември 1989 г.

Целият живот на Николае Чаушеску, роден на 26 януари 1918, е свързан с Румънската работническа партия, в която той заема ръководна позиция след смъртта на Сталин. Румънските комунисти единствени в източния блок съумават заедно с освобождаването си от сталинските кадри на Ана Паукер да прекъснат заедно с това и зависимостта си от Москва. Благодарение на това Чаушеску успява да създаде независима от Съветския съюз икономическа и политическа система без външен дълг, а през 1968 г. публично критикува Варшавския пакт за нахлуването в Чехословакия. Коренът на тази независимост е в това, че Румъния векове наред е периферна територия на Османската и Руската империя с двойно влияние.

Тази изолация обаче има своята цена, платена с кръв. Икономическата криза в Румъния, разразила се в резултат на гигантомански проекти като Дома на народите – най-голямата сграда в света след Пентагона, канала Дунав – Черно  море, метрото в Букурещ, налага вдигане на пенсионната възраст и премахване на инвалидните пенсии през 1977 г. Това предизвиква масови многохилядни стачки, жестоко потушени от Секуритате. Възниква и вътрешнопартийна опозиция.

В този изолационизъм се развихря ужасяващ култ към личността на Чаушеску и семейството му. Освен задължителната за всички диктатори титла “Баща на Отечеството” той е наричан “Геният на Карпатите”, “Разумът на пълноводния Дунав”, “Източникът на нашата светлина” и “Работникът на работниците”. Приятелите му са го наричали “Първата личност в света”.

С разпадането на източноевропейската комунистическа система Чаушеску става проблем и за Горбачов, и за Запада, и за вътрешната опозиция. В Букурещ започва въстание, Чаушеску и жена му бягат с вертолет към град Търговище в Трансилвания, заловени са от армията, предадени са от своите привърженици и са осъдени на смърт от военен съд, като незабавно са разстреляни пред стената на войнишката тоалетна в щаба на военния гарнизон на Търговище. Няколко души, свързани с процеса и разстрела на Чаушеску, загубват живота си при съмнителни обстоятелства наскоро след събитията.

Подобно на всички диктатори, загубили непосредствена връзка с реалните събития, Чаушеску няма представа за отношението към себе си и до последния си ден искрено е вярвал в любовта на румънците към него.