Фотографиите на Нели Гаврилова, заедно с наградите от различни фотофоруми са добре известни на професионалната колегия, както и на публиката, която се интересува от съвременно изкуство. Изграждането на серии с тематичен ключ, понякога снимани в течение на години, за да се проследи процес, е характерно за нейната работа. Личният ѝ почерк се усеща най-добре в свръхчувствителността към сетивната материалност на тялото, която критиците определят като еротизъм. Тя е вероятно вродена и развита като стил, но същевременно е израз на определен начин на тълкуване на света чрез разгръщащите се асоциации между хора и техните куклени подобия. Неговите най-силни, според мен, прояви, са в черно-белите фотографии и затова цветното снимане е по-скоро изключение в работите на Нели Гаврилова, така че „Мехури“ се оказва нова стъпка в полето на тези изразни средства.

Изображенията са резултат от експериментална акция, която документира потапянето на хора, маски, кукли и цветя във вода. Изпусканите/издишваните мехури въздух привидно изравняват живата и неживата материя, бележейки една сюрреална среда, в която се разиграват, разменят и разместват образите на очаквани и неочаквани поведения.

Позите и лицата на хората, преживяващи реално физическо и психическо сътресение при някои напомнят – на посмъртни маски, запечатали покоя в отвъдното, а други сякаш плуват в своя сън.

Романтичният образ на Офелия е драстично преигран в блондинката ала Мерлин Монро с венец от ярко червени изкуствени цветя и ярко червени лакирани нокти, в чиито очи се чете ужас от осъзнатия възможен край.

Клоунската маска, куклите тип Барби, напротив, с непроменими изражения в широко отворените им очи, се усмихват идиотски щастливо, цветята оживяват по странен начин от  множеството „очи“ на налепените по тях мехурчета, но безполовото бебе-кукла с вторачени очи и отворена уста е кошмарен, нито жив, нито мъртъв образ.

Снимките са на практика моментни, почти без технически контрол, за да уловят граничното състояние, до което са доведени участващите в експеримента. В такова състояние се намира и снимащият, излязъл от обичайно приписваната му роля на безстрастен наблюдател – от една страна режисиращ и забавляващ се от ефекта на своята идея, а от друга, стресиран от възможността в секундите на издишването под вода да прекрачи фатално границите на издръжливост на приятелите си доброволци.

Така авторът и обектите на неговия замисъл участват равноправно и едновременно в кулминацията, в която е съсредоточена художествената акция. Образите на изкрещяния въздух и механичното му отделяне създават свят, в който се разместват реалното и нереалното, привидното и истинското, естественото и изкуственото, илюзорното и действителното, в който водата, носеща живот и смърт, потапя всички в една гледка, на която камерата очевидно се наслаждава в мига, когато адреналинът на фотографа и на живите „удавници“ е покачен до максимум. Напрежението във фотографиите е подчертано чрез въздействащите като експресивна живописна маса пози, цветове и форми.

В цялостния контекст на проекта се разчитат два контрастни подхода – документален, но в рамките на симулация, и метафоричен, като на втория служат най-вече неживите участници, знакови заместители на човешки типове и характери. Отделните кадри пораждат алюзии със социалното поведение – адекватно или не – на днешния човек, изведнъж изваден от привидно тихите води на своя комфорт и озовал се в критична ситуация.

Пред него е възможността да я приеме като игра, като заплаха или нова възможност, или да се прави, че тя не съществува. В амалгамата от образи, без да насилва зрителя в тяхното възприемане в една или друга конкретна посока, прозира едно  социално ангажирано, но неафиширано послание, което, ако беше еднозначно поднесено, не би било присъщо на своя автор.

Изложбата  обещава да се превърне в поредното събитие към биографията на Нели Гаврилова и в съвременното изкуство.