Величавите словесни паметници за Апостола на Свободата, създадени от Христо Ботев и Иван Вазов, и портрета на Левски от Георги Данчов, съратник на Апостола, председател на Чирпанския революционен комитет, са едни от най-достойните духовни състояния на нацията, която трудно понася огромния натиск на невъобразимата личност на Апостола.

И никога да не забравяме, че Иванчо Хаджипенчович, с откраднати дарения за създаване на паметник на Левски, си е построил къща на сто и петдесет метра от лобното му място.

Васил Левски, 18 юли 1837 – 18 февруари 1873 г.

О, бесило славно!
По срам и по блясък ти си с кръста равно!
Защото подлецът, шпионът, мръсникът
в ония дни мрачни, що “робство” се викат,
умираха мирни на свойто легло
с продадена съвест, с позор на чело,
и смъртта на тебе, о, бесилко свята,
бе не срам, а слава нова на земята
и връх, от където виждаше духът
към безсмъртието по-прекия път.