Идеята бе с изграждането на този монумент да се отбележи 120 годишнината от основаването през 1893 г. на Вътрешната Македоно-Одринска Революционна Организация (ВМОРО) – създадена с цел обединение на народа и отечеството.

Паметникът бе предложен, разработен и финансиран от инициативен комитет с председател Ангел Джамбазки. Основният двигател на цялата организация по провеждането на необходимите действия и процедури, както и по-нататък изпълнението му бе адвокат Иван Арнаудов – български патриот, ентусиаст на идеите на ВМОРО „…за обединението на българщината…“.

Автори са младата скулпторка Моника Игаренска и арх. Георги Мечанов

Първоначалната идея на инициативния комитет за мястото на паметника бе на входа на Борисовата градина откъм Орлов мост. Успях да убедя членовете на комитета, че това място е неподходящо, както и следващото, което те предложиха – в близост до Народното събрание.

И двете локации са наситени с паметници, като този ще е още един от многото – за тези пространства ще бъде в повече.

Освен това идеята на авторите за вида и размера му предполагаше далечна перспектива и добра видимост.

Предложих място в южната част на бул. „Стефан Стамболов“ – в близост до кръстовището на бул. „Тодор Александров“ и бул. „Христо Ботев“ – три булеварда, кръстени на велики личности в българската история, борили се за освобождението на българите и обединението на българските земи. Освен това паметникът е обърнат на югозапад, главната посока на мечтаното от създателите на ВМОРО обединение.

Мястото е добре добре осветено от слънчевата светлина – има  добра видимост откъм булевардите

Изискването за одобряване от специална комисия към Министерство на културата, която връща два пъти проекта със забележки, забави процедурата с повече от година и половина.

ЕДИН НЕСЛУЧИЛ СЕ ПАМЕТНИК: 46. Едиктът на Галерий – или как не успяхме да покажем на света християнското първенство на София
Защо столицата остана без паметен знак, като града, откъдето император Галерий е премахнал гоненията върху християните в Римската империя?

Все пак на 20 април 2016 г., с три години закъснение от 120 годишнината от учредяването на ВМОРО, паметникът бе открит.

Самата скулптурно-архитектурна композиция е изградена от знаци и символи. Основата на паметника е оформена с формите и цветовете на ордена „За храброст“. Двете крила на скулптурата символизират полета на народа към обединение на Отечеството.На паметника са изписани 150 имена на герои – организатори на Илинденско-Преображенското въстание, участници в Македоно-одринското опълчение и в 11-та Македонска дивизия на българската войска. В основата на монумента е изписана строфа от народния поет Иван Вазов  

„БЪЛГАРИЙО, ЗА ТЕБЕ…“…да знаем и да помним героите на България…

НОВОТО ГРОБИЩЕ НАД СЛИВНИЦА

Покойници, вий в други полк минахте,
де няма отпуск, ни зов за борба,
вий братски се прегърнахте, легнахте
и „Лека нощ“ навеки си казахте –
до втората тръба.

Но що паднахте тук, деца бурливи?
За трон ли злат, за някой ли кумир?
Да беше то – остали бихте живи,
не бихте срещали тъй горделиви
куршума… Спете в мир.

Българийо, за тебе те умряха,
една бе ти достойна зарад тях,
и те за теб достойни, майко, бяха
и твойто име само кат мълвяха,
умираха без страх.

Но кой ви знай, че спите в тез полета?
Над ваший гроб забвеньето цъфти.
Кои сте вий? Над сянката ви клета
не мисли никой днес освен поета
и майките свети.

Борци, венец ви свих от песен жива,
от звукове, що никой не сбира:
от дивий рев на битката гръмлива,
от екота на Витоша бурлива,
от вашето ура.

И тоз венец – той няма да завене,
и тая песен вечно ще гърми
из българските планини зелени,
и славата ще вечно пей и стене
над гробни ви хълми.

Почивайте под тез могили ледни:
не ще да чуйте веч тръба, ни вожд,
ни славний гръм на битките победни,
към вечността е маршът ви последни.
Юнаци, лека нощ!

1885

ПАМЕТТА, КОЯТО ЗАПОЧНА С РАЗРУШЕНИЕ: 59. Паметникът 1300 години България – една друга история
Част първа или как „Паметникът пред НДК грейва във фешън оранжево…“

НЕПРЕСЪГРАДЕНИЯТ МЕМОРИАЛ: 60. Паметникът 1300 години България – една друга история
Втора част – в която се разказва как разрушаването на единия паметник не доведе до възстановяването Мемориала на Първи пехотен софийски и Шести пехотен търновски пол

кЦар Самуил и светещите очи Когато президент и служебен премиер започнат да решават художествени и градоустройствени въпроси…

Лъвов мост – един възстановен паметник Всичко това се случи, въпреки съпротивата и „добронамерените“ усилия на „доброжелатели“ и „експерти“ – в София бе възстановен един прекрасен архитектурен паметник…