Политическите ръководители на България и Гърция по време на Петричкия инцидент Александър Цанков и Теодорос Пангалос

През есента на 1925 година България е в тежка политическа ситуация. След убийството на Стамболийски, погромите след Юнските бунтове и Септемврийското въстание, атентата в църквата “Света неделя” и последвалия го терор в страната безконтролно доминират военните и наеманите на кървава служба бивши македонски четници. През 1924 година е приет “Закон за защита на държавата”, с който извън закона са обявени всички комунистически и работнически синдикални организации и е отменен осемчасовия работен ден. Съдът и законът са игнорирани, продължават екзекуциите на комунистически и земеделски водачи без присъда като Тодор Страшимиров и Петко Д. Петков. Неговият брат Никола Петков по зловещата логика на българската история е обесен двадесет и две години по-късно от комунистическия режим въз основа на “Закона за защита на народната власт”, създаден от правителството на Кимон Георгиев, който е осъждал през 1934 година комунисти на смърт, но е погребан с почести и е два пъти Герой на социалистическия труд.

Балканските съседи с подозрение следят събитията в България, опасявайки се от реваншизъм, и второто правителство на Александър Цанков се опитва да убеди великите сили, че ще спазва Ньойския договор и Нишката спогодба между България и Сърбия, насочено срещу ВМРО и довело до падането на правителството на Стамболийски.

В тази обстановка на 19 октомври 1925 година при граничен пост № 1 на прохода Демир капия в Беласица гръцки войник навлиза в българска територия и е застрелян от български граничари.

Граничният конфликт, известен като Петричкият инцидент, бързо добива застрашителни размери.

Гърция се управлява от генерал Теодорос Пангалос, християнин от албански произход, дошъл на власт с преврат, учредил трибунали за преследване на опозицията, самообявил се за диктатор и впоследствие избран за президент, който използва инцидента за разпалване на националистическа антибългарска истерия. Три дни по-късно Пангалос заповядва на Шеста гръцка дивизия да нахлуе в България на фронт от тридесет километра. Девет гръцки батальона навлизат на десет километра в българска територия. С усилията на пограничната стража, подсилена от доброволци от ВМРО гръцката армия е отблъсната, оставяйки след себе си грабежи, палежи и убийства, описани от чуждестранните кореспонденти.

Обществото на народите назначава анкетна комисия с председател английския посланик в Испания Хорас Ръмболд и участници френски и италиански дивизонни генерали, шведски министър и нидерландски депутат. Комисията обикаля засегнатите места в България три седмици и представя доклад, в резултат на който Обществото на народите наказва Гърция да заплати на България обезщетение от 30 милиона лева. С част от тези пари петричани построяват смесена гимназия. Инициаторът на инцидента генерал Пангалос в резултат на международния провал на Гърция губи властта, отстранен с преврат от президентския си пост по същия начин и от същите хора, с които е взел властта.