Старите ленти
ПЕТЪР ДИКОВ: 1. Престъпление и наказание
Летен ретро маратон – 25.06.2009


арх. Петър Диков

Дойде лятото…малките Софийски истории ще са в почивка до 01.09.2022. През това време предлагам на читателите стари мои писания по общи теми, които бях издал 2011 г. в една скромна книжка със заглавие
„Вече съм го казал…и какво от това“…
Тези материали са от преди 12-13 години…На мен обаче, не знам защо, ми звучат актуално…Любопитно ми е на вас как ви се струват. Мислех да нарека поредицата „Усмивки от старите ленти“…но като ги прочетох и си ги припомних, не знам усмивки ли са, гримаси ли са…та остана само „Старите ленти“…
Започвам с „Престъпление и наказание“…някакси ми се вързва с поредицата трагични случаи през последните дни по улиците на София…

Миналата седмица бе пусната първата истинска велоалея в София по бул. „Цар Борис III“. По-скоро бе възстановена направената преди 50 години алея и бе доведена до състояние за нормално ползване. Това е първа стъпка към развитието на веломрежа, която трябва да създаде условия велосипедът да стане част от градското движение. И то важна част.

Още преди официалното откриване обаче алеята стана място за паркиране. Безочливо и без никакъв свян или страх собственици на автомобили започнаха преминавайки през тротоарите и зелените площи, да „използват“ алеята за паркинг. Това разбира се е нищо е сравнение с общия хаос в движението и паркирането в София, но за мен бе особено дразнещо, защото не мога да си обясня с каква психика трябва да  е човек, който вижда нещо хубаво, полезно, ново, добро и започва да го съсипва.

Всъщност знам с каква психика — с увредена

Наскоро слушах как доайенът на българската журналистика Петко Бочаров казва „българската нация е болна нация“. И мисля, че е много прав. И също така мисля, че повечето от нас осъзнават този факт. Само че каква ни е реакцията – анализираме симптомите. А те са ясни – ние в момента сме хора, които упорито не желаят да спазват правилата и нормите и непрекъснато ги газят и нарушават. Едновременно с това обаче упорито се жалваме от национална липса на дисциплина. Включително в градското движение – то  не е най-важната, но може би е най-видимата част от тази липса. И се борим юнашки с тежките и болезнени симптоми – увеличаваме наказанията, въвеждаме още и още правила и още контролиращи органи…изобщо люта битка…

А резултати няма и няма…

Защото се занимаваме, анализираме и борим тежките последствия от болестта, а не търсим да намерим и отстраним причината за нея…

Мисля си, че тази причина е липсата на справедливост – повсеместна и поголовна…

Най-вече очевадното отсъствие на възмездие за нарушителите

А това не е от вчера или от година. Корените са в десетките години на демагогия и лъжи – както  през времето на така наречения социализъм, така и през така наречения преход. И още нещо – не  можем да изискваме и да притискаме редовия гражданин да спазва правилата, когато пред неговите очи непрекъснато тече грубо погазване на писаните(законовите) и неписаните(моралните) правила и норми.

Като се започне от най-високите нива на политическата, икономическата, пък ако щете и духовната върхушка на страната ни – така  нареченият национален елит – защото  там е примерът и моделът за подражание,

Много пъти в компания сме разговаряли защо българинът на друга територия (извън нашите граници) е дисциплиниран и изпълнителен, а тук в България е тотален нарушител. И отговорът е точно там – поради  липсата на възмездие тук.

Това е и причината ние да загубим респекта и уважението към богатия човек и той да стане единствено обект на завистта и омразата ни. Защото богатия човек в България се възприема като успял мошеник. Имам приятел, който казва, че ще се оправим тогава, когато в ценностната система на българина богатия човек от обект на завист и омраза стане както в Америка – обект на възхищение и пример за подражание.

Това обаче няма да стане докато няма възмездие за тези, които са станали богати с кражби, далавери и насилие.

На практика от това страдат и честно забогателите хора – аз  познавам и такива, страда бизнеса, но най-вече страда ценностната ни система, защото тя е в основата на поведението на гражданите, на нашето поведение…

25.06.2009

 

Ако сте харесали статията, може да се абонирате за страниците ни във Facebook и Twitter