Старите ленти
ПЕТЪР ДИКОВ: 13. Можем ли да повярваме в българското
Летен ретро маратон – 22.03.2010


арх. Петър Диков

Снощи бях на театър – българска  пиеса, български артисти. Млади и ентусиазирани. Залата бе препълнена,  защо ли казват, че театърът е в криза? Българска пиеса за чужда музика. Хубава музика, ритъм и блус. И публиката и актьорите видимо се удоволстваха. В края на представлението, когато впечатлението бе, че то е свършило, водещият актьор излезе с един тъпан и каза:

„А сега може би е време да дадем верния тон… защото до сега като че ли не го чух…“

И последва характерния нашенски български неравноделен ритъм, който бе посрещнат и от актьори и от публика с видим възторг. Внушението бе ясно и явно – българският  тон е верният тон.

Дали обаче ние наистина можем да повярваме, че верният тон е българския тон

Може и да е спорно, че е най-верен, но истината е, че е уникален. Не прилича на никой. И е красив, емоционален, динамичен, индивидуален… Всички го харесват, всички се палят от него. Само ние се съмняваме в самите нас, в това което правим, в това което можем…

Проблемът е, че не можем да повярваме сами на себе си

Не можем да се откажем от максимата „абе хубава работа, ама българска“.

А трябва и е време да можем! Да разберем, че позицията „против“ е разрушителна и безнадеждна. Само позицията „за“ е градивна и позитивна. И че когато сме „против“, задължително следва да имаме и позицията „за“ какво всъщност сме. Да можем да се научим да чуваме аргументите на другите и да коригираме своето мнение, когато тези аргументи са разумни, а не да се борим „до дупка“ за каузи, в които дори ние самите не вярваме.

Крайно време е да приемем, че правилата и нормите важат и за самите нас

 Не само за другите.  Чак когато всички са добре и ние сме добре. Проумяваме ли, че когато с цената на всичко ние сме добре за сметка на другите, то това е много крехко, чупливо и временно.

Нека да си зададем въпроса как завистта ни, с която сме известни още от Иречеково време от разрушителна може да стане градивна и да подтиква не да пречим на успелия, а да се стремим и ние да успеем.

ПЕТЪР ДИКОВ: 12. Какво трябва да поиска България от Европейския съюз
Летен ретро маратон – 14.02.2011

ПЕТЪР ДИКОВ: 11. Да възродим канала Дунав – Черно море
Летен ретро маратон – 27. 05. 2010

ПЕТЪР ДИКОВ: 10. Туризмът в България или лекува ли се рак
Летен ретро маратон – 21.04.2009

ПЕТЪР ДИКОВ: 9. Строителството – грешникът, който носи много пари
Летен ретро маратон – 30.09.2008

ПЕТЪР ДИКОВ: 8. Българското земеделие – срамът на политиците ни
Летен ретро маратон – 31.08.2008

ПЕТЪР ДИКОВ: 7*. За няколко мандата повече
Летен ретро маратон – 14.05.2009

ПЕТЪР ДИКОВ: 6. По-дълго за късата памет
Летен ретро маратон – 06.10.2009

ПЕТЪР ДИКОВ: 5. Администрацията – не стреляйте по пианиста, той толкова може…
Летен ретро маратон – 12.09.2008

ПЕТЪР ДИКОВ: 4. Равнис по Хърватска
Летен ретро маратон – 03.06.2009

ПЕТЪР ДИКОВ: 3. Закони за частна полза
Летен ретро маратон – 12.03.2011

ПЕТЪР ДИКОВ: 2. Протестът в квартал „Гевгелийски“ или как шестдесет години лъжи ни направиха перфектните егоисти
Летен ретро маратон – 07.04.2009

ПЕТЪР ДИКОВ: 1. Престъпление и наказание
Летен ретро маратон – 25.06.2009

 

Ако сте харесали статията, може да се абонирате за страниците ни във Facebook и Twitter