Старите ленти
ПЕТЪР ДИКОВ: 14. Тъпи ли сме ние българите?
Летен ретро маратон – 21.05.2009. Финалът


арх. Петър Диков

Инсталация, Давид Черни

Преди дни бяхме свидетели на нов скандал България – Европа  на политическо ниво по повод изказване на датския евродепутат Могенс Камре, че датчаните са по-умни и по-способни от българите и румънците.

Когато преди месеци се яви инсталацията Европа, в която България бе представена като „турска“ тоалетна – между  другото до тогава не знаех, че клекалото се нарича турска тоалетна – си  помислих, че колкото и да е унизителна тази асоциация, това е шега и поне според претенциите на автора изкуство. Новият случай обаче ми говори, че не става дума за прецедент, а за отношение. Което е лошо!

И точно защото се формира отношение, е по-разумно не да се обиждаме, а да си помислим. И да поразсъждаваме.

Преди близо 20 години, в зората на новата българска демокрация, при мен като заместник-директор на Националния център по териториално развитие, започнаха да идват западни консултанти да ни дават акъл. По онова време държавата ни бе „рискова“, т.е. хонорарите на тези консултанти бяха с „бонус“, а те бяха основно два типа – или  току що завършили образованието си, или експерти след края на кариерата си.

Не е много далеч от ума, че за такъв тип хора всяка развита държава обичайно се грижи да осигурява допълнителни доходи.

Тези консултанти в първите два дни обикновено задаваха предварително подготвени въпроси, аз отговарях, а те старателно си записваха. След това започваха да ме консултират или по- точно да ме обучават. И какво установих още след първите два-три цикъла – че  те ми говореха неща, които аз съм учил в първи и втори курс, но ми ги казваха с тон и убеждение, че ми свеждат фундаментални истини, които аз не зная, но задължително трябва да науча.

В последствие преди такива срещи поръчвах десет минути след началото да ме извикат „спешно“ и оставях някой от служителите ми да слуша, да отговаря и да си губи времето.

Защо споделям всичко това? Защото дълги години не можех да разбера поради каква причина тези хора ни смятат за много тъпи – а  те очевидно ни приемаха за такива. После, когато опознах по-добре и техния свят – преди  деветдесета година нямах тази възможност – установих  основанието им.  

В икономически развитите страни много бедни са или тези, които са много мързеливи или които са много тъпи

Явно когато дойдат тук, те се уверяват, че видимо ние не сме мързеливи – нито чакаме плод да капне от дървото за да се нахраним, нито четири-пет души стоят в едно магазинче, за да се изхранват от дребен алъшвериш, а работим. Обаче като виждат колко сме бедни, вероятно някак естествено им се налага убеждението, че сме много тъпи.

И ние естествено се обиждаме. Защото приемаме оценката като лична – оценка на нашето персонално ниво на интелигентност.

В същност това е оценка за интелигентността на колективното ни мислене

Също както „турската“ тоалетна не е белег на нашата лична, а на колективната ни хигиена и чистоплътност. Сигурно е трудно да се възприеме от тези наши приятели и неприятели на запад от нас, как един народ, излъчил едновременно и при мъжете и при жените световен шампион по шахмат – мой  познат ми разказваше за възхищението на висш американски чиновник от този факт – да  показва толкова ниска колективна интелигентност. Още повече при това богатство на природа и

индивидуалности. А в същото време нас бедността ни прави и нещастни – някакво изследване бе показало, че сме най-нещастните в Европа.

Вероятно не могат да разберат и как може в един български дом да е толкова чисто и подредено – нищо  че не е много богато, докато на една българска улица, вътрешно-квартално пространство или дере да е такава отвратителна свинщина.

Може би са прави, че ни смятат за глупави. Ние всички – а  не всеки поединично – си  го определяме! И си го избираме като начин на живот… Защото може би точно изборите са белега на колективната ни интелигентност…

 Епилог

 С този текст приключвам поредицата #Старителенти…приключвам я с тъга, защото толкова време мина откакто съм ги писал, а коментарите, поне на мен ми звучат за съжаление все още актуално…

За да затворя темата ви предлагам текста, който е на гърба на скромната книжка, която още тогава – 2011 година, съм нарекъл „Вече съм го казал…и какво от това…“

В тази книга съм събрал мои размисли за това, което се случва с държавата ни, с нас, с града ни, с икономиката и инфраструктурата ни.

Материали, които аз съм писал и публикувал, интервюта, които съм давал.

Реших да ги събера и издам, въпреки че както казва един приятел „… и страшно време настана – всички пишат и никой не чете…“.

Смятам, че години наред няма публичен дебат за важните неща, които се случват и които не се случват, а трябва да се случат, за това какво не трябва да правим, какво трябва да правим и как трябва да го правим, за да заживеем по-добре.

Ние тотално заменихме разговорите за важните неща с дебати по лични, партийни, криминални и ежедневни битови проблеми.

Много говорим и се караме, но основно за личните вражди, за политическите ежби, за криминалните екшъни, за битовите проблеми.

А дебатът за общото бъдеще, за това какво, а не кого трябва да сменим, за това как да си върнем повече от милион имигранти, как да убедим децата си да останат в България, а не да избягат в чужбина, как да живеем по-добре, как да имаме по-добро настояще и мотивиращо бъдеще – този дебат за съжаление не го водим…“

Е, вече съм го казал…и какво от това…

ПЕТЪР ДИКОВ: 1. Престъпление и наказание
Летен ретро маратон – 25.06.2009

ПЕТЪР ДИКОВ: 2. Протестът в квартал „Гевгелийски“ или как шестдесет години лъжи ни направиха перфектните егоисти
Летен ретро маратон – 07.04.2009

ПЕТЪР ДИКОВ: 3. Закони за частна полза
Летен ретро маратон – 12.03.2011

ПЕТЪР ДИКОВ: 4. Равнис по Хърватска
Летен ретро маратон – 03.06.2009

ПЕТЪР ДИКОВ: 5. Администрацията – не стреляйте по пианиста, той толкова може…
Летен ретро маратон – 12.09.2008

ПЕТЪР ДИКОВ: 6. По-дълго за късата памет
Летен ретро маратон – 06.10.2009

ПЕТЪР ДИКОВ: 7*. За няколко мандата повече
Летен ретро маратон – 14.05.2009

ПЕТЪР ДИКОВ: 8. Българското земеделие – срамът на политиците ни
Летен ретро маратон – 31.08.2008

ПЕТЪР ДИКОВ: 9. Строителството – грешникът, който носи много пари
Летен ретро маратон – 30.09.2008

ПЕТЪР ДИКОВ: 10. Туризмът в България или лекува ли се рак
Летен ретро маратон – 21.04.2009

ПЕТЪР ДИКОВ: 11. Да възродим канала Дунав – Черно море
Летен ретро маратон – 27. 05. 2010

ПЕТЪР ДИКОВ: 12. Какво трябва да поиска България от Европейския съюз
Летен ретро маратон – 14.02.2011

ПЕТЪР ДИКОВ: 13. Можем ли да повярваме в българското
Летен ретро маратон – 22.03.2010

 

Ако сте харесали статията, може да се абонирате за страниците ни във Facebook и Twitter